вторник, 1 септември 2009 г.

Свиненоса змия (Heterodon nasicus) у дома

Свиненосите змии (Heterodon nasicus) са кротки и спокойни змии за това могат да бъдат идеален домашен любимец. Макар да имат отрова тя е много слаба, а в съчетание с липсата на агресия и възможността за опитомяване са практически безобидни.




Свиненосите змии произходждат от Северна Америка, но тъй като се отглеждат и размножават лесно са разпространени по целия свят като домашни животни. Подходящи са за деца и начинаещи тераристи, тъй като се гледат лесно и нямат специални изисквания.

В природата тези змии обитават сухи и песъчливи почви, а с помощта на извитата нагоре муцуна ровят в пясъка в търсене на храна и укрития. В домашни условия за субстрат може да се използва дървесен чипс смесен с торф, само торф или постелки за влечуги, които се продават в зоомагазините. Терариум с размери 60х30х30 е идеален за възрастна змия. В него трябва да има задължително съд с вода и добра вентилация. Влажността в терариума трябва да е около 40%, а температури между 20-29 градуса дневни и по-ниски нощни са оптимални. Добре е да има място за припичане, където температурите да са по-високи. За декорация могат да се използват камъни, парчета кора, дори да се засадят някои растения и да се поставят укрития, но това не е задължително.

Свиненосите змии трябва да се хранят в зависимост от възрастта и съобразно нуждите на индивида. Най-предпочитани са дребните гризачи, като за малка змия са подходящи новородени мишлета. Може да се дават и жаби. Тези змии не отказват и пилешко месо, което трябва да е поръсено с калции на прах (за влечуги) и не бива да се дава на всяко хранене, тъй като не отговаря на нуждите на животното.


Свиненоса змия - Heterodon nasicus

Вид: Западна свиненоса змия - Heterodon nasicus Baird & Girard, 1852
Английски: Western hog-nosed snake

Систематика

Царство Животни (Animalia)
Тип Хордови (Chordata)
Подтип Гръбначни (Vertebrata)
Клас Влечуги (Reptilia)
Разред (Squamata)
Подразред Змии (Serpentes)
Семейство Смоци (Colubridae)
Подсем. Xenodontinae
Род Heterodon
Вид H. nasicus

Род Heterodon има още два вида:
H. platirhinos - Източна свиненоса змия
H. simus - Южна свиненоса змия

Описание на вида:
Западната свиненоса змия H. nasicus е жълто-кафеникава на цвят с по-тъмни кафяви петна. Корема е с жълтеникави и черни петна като едните или другите могат да преобладават. На главата има характерен рисунък, а по-тъмна ивица минава като маска през очите. Тялото е късо и набито. Дължината е между 60 и 80-85 см, като женските са по-дълги от мъжките. Врата е дебел и главата изглежда като приседнала към тялото. Муцуната е издадена нагоре подобно на свинска зурла, откъдето вида е получил травиалното си название. Езика е черен. Опашката също е сравнително къса. Отличителен белег за разпознаване на пола е нейната дължина - при мъжките опашката е значително по-дълга и тънка, докато при женските тя е по-къса и дебела. Полов диморфизъм не е ясно изразен.

Разпространение:
Среща се в Северна Америка от южните части на Канада на север до Северно Мексико на юг. На запад достига до щатите Уайоминг, Колорадо и Ню Мексико, а на изток - до Илинойс.

Местообитание:
Обитава предимно сухи, каменисти и песъчливи местообитания с ниска растителност. Предпочитанията към песъчливи зони се дължи на това, че тези змии обичат да ровят в субстрата в търсене на храна и укритие с помощта на закривения си нос.

Начин на живот и хранене:
Живеят поединично, като изключение прави брачния период когато ативно търсят партньори. Не са териториални.
Храни се предимно със земноводни и то основно крастави жаби, които могат да представляват до 80% от менюто им. Освен с жаби могат да се хранят с гущери и други змии, по-рядко с дребни гризачи. В плен тези змии могат да се хранят с гризачи съобразени с размера на животното, но не отказват и парчета пилешко месо.
Интересна анатомична особеност във връзка с консумирането на крастави жаби, чиято кожа отделя отровни секрети е увеличаване на надбъбречната жлеза.
при среща с хищници имат две интересни поведенчески тактики. Едната е свързана с увеличаване размера на шията и главата. Змията поема много въздух, издува шия като изглежда по-голяма и започва бавно да изпуска въздух, при което се чува характерно съскане. Възможно е да прави фалшифи атаки. Ако това не помогне има и друг трик - преструва се на умряла. Змията ляга по гръб и отваря уста сякаш наистина е умряла. Дори отделя секрети с неприятна миризма и кръв от устата си. В домашни условия се опитомяват лесно и не прибягват до подобни хитрости.


Сезонна и денонощна активност.:
В периода от септември до март на следващата година свиненосите змии изпадат в хибернация.
Най-активни са в сутрешните часове и вечер. През деня се крият в дупки на гризачи, в пукнатини или други убежища.

Размножаване и развитие:
Полигамни са. През размножителния период женската се съвкуплява с повече от един мъжки. След смяната на кожата женската отделя химически сигнали и показва на мъжкия, че е готова. Размножителния период е през юни - август, когато мъжките активно търсят женски. Женските снасят 4 до 23 яйца, които се излюпват межу 52 и 64 дни. Тези змии не проявяват грижи за потомството си. Малките се излюпват напълно способни за самостоятелен живот и след няколко часа могат да започнат активно да търсят храна. Размерите на новоизлюпените свиненоси змии е между 14 и 18 см.
Средната продължителност на живот е 14 години.

Отрова:
Свиненосите змии имат слаба отрова и задно разположени отровни зъби. Тези змии рядко биха нападнали и ухапали човек, а дори това да се случи ухапването не представлява опасност. Може да предизвика зачервяване на мястото на ухапване, сърбеж, локален отток.

Значение:
Вида се счита за полезен, защото контролира числеността на краставите жаби.
Не е защитен, но поради разрушаването на местообитанията му числеността на вида намалява.
Подходящ за отглеждане като домашен любимец.

събота, 2 май 2009 г.

Редки и ендемични растения в България

*Гръцка вердица (Fritillaria graeca)
*Бодлив залист, див чемшир (Ruscus aculcatus)

Сем. Кокичеви (Amaryllidaceae)
* Лятно блатно кокиче (Leucojum aestivum)

Сем. Перуникови (Iridaceae)
* Планински минзухар (Crocus veluchensis)
* Златист минзухар (Cr. Chyrysanthus)
* Рейхебахова перуника (Iris reichenbachii)
* Медова перуника (Iris mellita)

Сем. Салепови (Orchidaceae)
* Мухоносен офрис (Ophrys muscifera)

Сем. Карамфилови (Caryophyllaceae)
• Дребнолюспест карамфил (Dianthus microlepis)
• Странджанско сапунче (Saponaria stranjensis)
• Рьомерово плюскавиче (Silene roemeri)

Сем. Paeoniacea
* Червен божур (Paeonia peregrina)
* Тънколист божур (P. tenuiflora)

Пирински мак (Papaver degenii)

Сем. Кръстоцветни (Cruciferae)
* Динарски вечерник (Hesperis dinarica)
* Пиринско зеле (Brassica jordanoffii)

Сем. Тлъстигови (Crassulaceae)
• Стефчова тлъстига (Sedum steftcho)
• Червеникав дебелец (Sempervivum erythracum)
• Белоцветен дебелец (Sempervivum leucanthum)

Сем. Каменоломки (Saxifragaceae)
• Разноцветна каменоломка (Saxifraga discolor)

Сем. Розоцветни (Rosaceae)
• Сребърник (Dryas octopetala)
• Българско омайниче (geum bulgaricum)

Сем. Бобови
• Златиста жълтуга (Genista sessiliflora)
• Родопски коротамнус (Corothamnum agnipilius)
• Балкански коротамнус (C. rectipilosus)
• Урумов окситропис (Oxytropis urumovii)
• Златна раменка, златна заешка детелина (Anthyllis aurea)
• Пиринска раменка (A. vulneraria)
• Пиндска екпарзета (Onobrychis pindicola)
• Алпийско секирче (Lathyrus alpestris)

Гризебахова теменуга(Viola grisebachiana)

Сем. Сенникоцветни (Apiaceae)
* Дланевиден ветрогон (Eryngium palmatum)


Сем. Тинтявови
* Българска тинтява (Gentiana bulgarica)

Сем. Грапаволистни (Boraginaceae)
• Тракийско омрасниче (Onosma thracium)

Сем. Устноцветни (Labiatae)
• Пиринска мащерка (Thymus pirinicus)

Сем. Живеничеви (Scrophulariaceae)
• Вълнест лопен (Verbascum pannosum)
• Далматинска едроцветна луличка (Linaria dalmatinica)
• Чубрицово великденче (Veronica saturejoides)
• Клопачка на Яворка (Rhinathus Javorkae)
• Херманово пропадниче (Pedicularis hoermanniana)
• Изправено пропадниче (P. orthantha)
• Царско пропадниче (P. petiolaris)
• Стояново еньовче (Galium stojanovii)

Сем. Лугачкови (Dipsaceae)

• Балканска самогризка (Scabiosa balcanica)
• Родопска самогризка (Sc. rhodopensis)

Сем. Камбанкови (Campanulaceae)
• Елова камбанка (Campanula abietina)
• Полегнала камбанка (Campanula epigaea)
• Трансилванска камбанка (C. transilvanica)
• Сръбско звънче (Hedrajanthus serbicus)
• Българска язионела (Jasionella bulgarica)

Сем. Сложноцветни (Compositae)

• Планинско сиво подрумче (Anthemis montana)
• Езиколистен равнец (Achillea lingulata)
• Многоделен равнец (Achillea multifida)
• Карпатски спореж (Sensicio carpathicus)
• Гол спореж (S. glaberrimus)
• Панчиев спореж (S. pančičii)
• Висок спореж (S. procerus)
• Шарски (крилостъблен) магарешки бодил (Carduus seardicus)
• Балканска паламида (Cirisium appendiculatum)
• Ахтарова метличина (Centeurea achtarovii)
• Планинска метличина (C. napulifera)
• Пеливановичево пробитиче ((Hypochaeris pelivanovičii)
• Розов кокеш (Scorzonera rosea)

четвъртък, 2 април 2009 г.

Отглеждане на брашнени червеи - Tenebrio molitor

Tenebrio molitor




Tenebrio molitor са бръмбари от сем. Tenebrionidae. Ларвите им се използват за храна за аквариумни риби, земноводни,насекомоядни влечуги (гекони, хамелеони, червенобузи костенурки и др.), птици, насекомоядни бозайници, както и за стръв за риба.

Описание:
Бръмбарите са дребни с размери 10-15 мм. Тялото е издължено яйцевидно. Елитрите са леко издължени, тъмно-кафяви до черни на цвят.
Ларвите са дълги, жълто-кафеникави на цвят, на дължина до 30 мм.

Отглеждане:
Отглеждат се на сухо в пластмасови кутии или контейнери, който се пълнят с трици.

Хранене:
Хранят се със зърно, трици, брашно и пакетирани зърнени храни.
На брамбарите може да се сложат и плодове и зеленчуци - ябълки, моркови, краставици, растителни храни и др.

Размножаване:
T. molitor преживяват зимата във вид на ларви. Ларвалният период трае 2-3 месеца. На пролетта се образува какавидата, която в началото е бяла или кремава, като постепенно става кафеникава. По форма е издължена и с по-широка глава. Развитието и завършва след 3 до 30 дни в зависимост от температурите на средата. При по-високи температури имагинират до няколко дни. Имагинират най-често в началото на лятото, когато започват да се размножават. Имат едно поколение годишно. Имагото живее един-два месеца.

неделя, 29 март 2009 г.

Чрвенобуза костенурка - Trachemys scripta elegans

Trachemys scripta

Обща информация:
Trachemys scripta са сладководни костенурки. Корубата е овална и гръбно-коремно приплесната. Най-често е тъмна със зелен оттенък, като с възрастта потъмнява.
Три подвида се срещат в Северна Америка - Trachemys scripta scrtipta, T.s.troostii и познатата на всички T.s. elegans, която заради масовото и отглеждане по цял свят днес се е разселила и в Европа и Азия. В Австралия вида е забранен.

Съществуват много подвидове на T. scripta:
* Trachemys scripta elegans – червенобуза костенурка
* Trachemys scripta scripta - Има жълто петно зад всяко око, личат добре при младите и при женските;
* Trachemys scripta troostii- Има по-тънки оранжево-червени ивици зад очите.
* Trachemys scripta cataspila
* Trachemys scripta callirostris
* Trachemys scripta chichiriviche
* Trachemys scripta emolli
* Trachemys scripta grayi
* Trachemys scripta hartwegi
* Trachemys scripta hiltoni
* Trachemys scripta ornata
* Trachemys scripta taylori
* Trachemys scripta venusta
* Trachemys scripta nebulosa
* Trachemys scripta yaquia
* Trachemys scripta gaigea или като отделен вид T. gaigeae



Червенобуза костенурка - Trachemys scripta elegans


Систематика:
Царство: Животни (Animalia)
Тип: Хордови (Chordata)
Подтип: Гръбначни (Vertebrata)
Клас: Влечуги (Reptilia)
Подклас: (Anapsida)
Разред: Костенурки (Testudines)
Семейство: Блатни костенурки (Emydidae)
Род: Trachemys
Вид: T. scripta
Подвид: T. s. Elegans

Описание и характерни белези:
Червенобузата костенурка има много характерен вид. Имат добре развити плавателни ципи между пръстите и дълги нокти.
Малките се излюпват с размери 2,5- 3 см. Възрастните достигат до 30 см. Женските са по-големи по размер.
Карапакса е тъмен със зеленикав оттенък, а пластрона е по-светъл. Младите са с по-интересно и пъстро оцветяване. Корубата е зеленикава, а кожата е жълто-зелена до зеленикава, изпъстрена с по-светли и тъмно ивици. Пластрона е жълтеникъв с тъмни петна. Характерен белег за подвида е оранжево-червеното петно зад очите, поради което я наричат още червеноуха костенурка. Възрастните са по-тъмни и при тях личат в по-слаба степен ивиците и напетняването.
Полови диморфизъм: Обикновено мъжките са по-дребни, с по-дебела опашка и дълги нокти. Оцветяването им е по-тъмно и по-убито, понякога се наблюдава меланизъм.

Произход:
Северна Америка – САЩ и Мексико в района на река Мисисипи до Северно Мексико. Поради масовото им отглеждане като домашни любимци днес се срещат във водоеми в цвят свят, в това число и в България. Червенобузите костенурки са много екологично пластични и адаптивни и могат да изместят местните видове от естествените им местообитания.

Хабитат: Блата, езера и бавнотечащи води. Срещат се в напоителни канали. Обитават сладки, бавнотечащи и бракични води. Могат да обитават и слабосолени водоеми и крайморски езера.
Прекарват голяма част от времето си във водата, плувайки и препичайки се върху камъни, паднали дънери и натрупана водна растителност. Често могат да бъдат забелязани по много заедно правейки слънчеви бани. Червенобузите костенурки се хранята във водата, по-рядко и на сушата.
Напускат водата рядко. В по-влажни местообитания понякога могат да бъдат забелязани далеч от водоема. Женската напуска водата, за да снесе яйцата.

Биология: Дневен вид. Често живеят на малки групи, като през деня се препичат заедно. Комуникират помежду си с докосване и вибрации.

Развитие и размножаване:
Размножават се от март до юли. Имат характерен брачен танц. Ако женската е готова да се чифтоса мъжкия я хваща с дългите си нокти и се покачва на нея. Чифтосването трае 15 мин.
Мъжките съзряват полово между 3 и 5 години, а женските на възраст от 5 до 7 години.

Женската снася от 2 до 30 яйца, за които проявява грижи. Тя ги заравя в почвата край брега, като често може да измине големи разстояния, докато намери подходящо място. През този период тя преминава на специална диета и отделя цялото си време в грижи за поколението си.
Яйцата се излюпват 60-90 дни след снасянето им. Малките имам т.нар. яйчен зъб, който изчезва малко след излюпването. Той е характерен само за новоизлюпените и с негова помощ пробиват яйцето. Излюпват се между юли и септември. Ако се излюпят по-късно малките често остават в гнездото до пролетта.

Хибернация: Червенобузите костенурки прекарват зимните месеци в хибернация на дъното на водоема, по-рядко заровени на сушата.


Дълголетие:
В природата живеят до 40 години, но много от тях не доживяват и до 30. Смъртността сред младите е голяма – 7 от 10 малки умират преди първата си година.


Хранене:
Всеядни. Храни се както с животинска, така и с растителна храна.
Младите са преимуществено месоядни, като животинската храна съставлява 70% от менюто им. С напредване на възрастта възрастните преминават изключително към растителна храна, която съставлява до 90% от менюто им.
Менюто включва безгръбначни (предимно водни насекоми, ракообразни, блатни охлюви) и дребни гръбначни животни (риба, по-рядко жаби, попови лъжички), включително и мърша, корени, листа, плодове. Хранят се във водата, обикновено рано сутрин или следобяд.

Хищници и врагове:
Яйцата на червенобузите костенурки служат за храна на много порови бозайници, еноти, опосуми, лисици и други хищници. Смъртността сред младите е висока.
Уязвими са крайниците и шията им, които за да се защитят прикриват с черупката си. Най-сигурни се чувстват във водата. Възрастните почти нямат врагове.




Отглеждане в домашния условия:

Акватерариум:
Акватерариума трябва да е просторен и да надвишава няколко пъти размерите на животното. Нивото на водата трябва да е високо.
Необходима е и суха част – островче или камъни, на които костенурките да правят слънчеви бани. Камъните трябва да са така разположени, че да бъдат лесно достъпни за животното, за да може да се изкача по тях. Площта също трябва да е достатъчна, равна и ненаклонена. Цялата конструкция трябва да е стабилна, за да не затисне костенурката. Те дишат атмосферен въздух и ако се заклещят под водата ще умрат от задушаване.
Поставянето на водни растения не е желателно, защото костенурките ги ядат. За декорация могат да се използват изкуствени.
Необходим е филтър, UVB лампа, нагревателна лампа, разположена на 25 см над сушата.

Вода: Температурата на водата трябва да е между 26 и 30º. Нивото на водата трябва да превишава най-малко два пъти дължината на животното.

Храна, витамини и минерали: Храната трябва да е разнообразна. Младите костенурки се хранят с изключително месни храни. Хранят се с месо без ципи, риба, черен дроб, ракообразни, молуски, насекоми, както и растителна храна.
В домашни условия подходяща храна са пилешко и телешко месо, риба, скариди, червеи, черен дроб, насекоми и ларвите им- щурци, скакалци, хлебарки, брашнени червеи и др., охлюви. Растителна храна – маруля, спанак, глухарче.
Към храната задължително се добавят витамини и минерали на прах.
Малките костенурки се хранят всеки ден, а възрастните през ден.

Съвет: Хранете в отделен съд с вода, за да не се цапа водата, което налага честата й смяна. В противен случай е възможно развитието на бактерии и микроорганизми, например някой щамове на Salmonella.
Ако отглеждате повече от една костенурки следете дали получават еднакво количество храна. Ако едната яде повече и не позволява на другата да се храни ги хранете отделно.

Внимание!
Червенобузите костенурки обитават сходни местообитания и географски ширини с тези в България, при което пуснати на свобода оцеляват и дори преживяват зимните условия, изпадайки в хибернация. Те са изключително адаптивни, с голяма екологична пластичност и успешно се конкурират за храна и местообитания с нашенските блатни костенурки - Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и Каспийска блатна костенурка (Mauremys rivulata). За сега няма данни те да се размножават успешно у нас.
Ако ви писне от вашата костенурка в никакъв случай НЕ я изхвърляйте в близкия водоем до вас.

Преди да си вземете такава костенурка имайте предвид, че:
- стават големи - до 30 см.;
- живеят дълго - до 40 г. в природата, а в плен и повече;
- необходимо им е голямо пространство и подходящо оборудване, свързани с финансови разходи;
- не са гальовни и пухкави домашни животинки, няма да се гушкат с вас в леглото, а дори хапят.
И все пак ако смятате, че ще им осигурите нужните условия няма да останете разочаровани.
Керкенез (черношипа ветрушка) - Falco tinnunculus




Систематика:
Царство: Животни (Animalia)
Тип: Хордови (Chordata)
Подтип: Гръбначни (Vertebrata)
Клас Птици (Aves)
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Falconidae
Подсемейство Falconinae
Род Falco
Вид Falco tinnunculus


Кратка информация за вида:

Тегло: 150-190 г
Дължина: 30-36 см
Размах на крилете: 70-80 см
Храна: птици, бозайници, земноводни, влечуги, насекоми, земни членестоноги.

Географско разпространение:
Керкенеза е соколова птица, разпространена в Европа, Азия и Африка. Ареала й се простира от Великобритания до Китай и на юг до Южна Африка. В Европа керкенеза е мигриращ вид и зимува в Южна Европа и Африка. Но болшинството от размножаващите се популации в Европа не са мигратори.

Хабитат
Повечето керкенези предпочитат отворени скалисти или карстови терени, тревни полета и ниви, които им предлагат достатъчно отворени площи за ловуване. Понякога могат да бъдат открити в гористи местности или край мочурища. Срещат се от равнините до 5000 м. н.в.

Физическо описание
Керкенеза е една от най-малките хищни птици. Теглото е от 150 до 190 г, като женските са по-едри от мъжките. Керкенеза има дълга опашка и размах на крилете превишаващ дължината на тялото, по което в полет лесно се отличават от другите грабливи птици. Обикновено оперението им варира от сиво до кафяво. Гърба най-често е по-тъмно оцветен от долната страна, като и двете са напетнени с тъмно кафяви или черни петна. Дорзално крилата са с черни краища, а отдолу са светли. Мъжките често имат по синьо-сивкави глави и опашки. И при двата пола под окото има тъмна ивица.
Новоизлюпените са бели или светло кафяви. Младите птици имат оперение подобно на възрастните, но са по-малко лъскави пера и приличат повече на женските, отколкото на възрастните мъжки.

Възпроизвеждане:
Интервал на размножаване:
Повечето керкенези се размножават веднъж годишно.
Размножителен период
От Април до Май в Северното полукълбо.
Брой яйца за сезон
3 до 7, най-често 5
Продължителност на мътене
26-34 дни
Излюпват се след 27-32 дни.
Малките стават независими след 7-8 седмици.
Полова зрялост:
След една година
От началото на размножителния период до мътенето, мъжкия ловува за женската и й донася плячката като подарък. През това време женската става изключително седентарна и прекарва повечето време в гнездото.
Моногамни. Повечето керкенези обикновено сформират двойки за дълъг период от време, а често и за цял живот. Рядко мъжките имат повече от една партньорки. Това се случва при 1 до 2% от птиците в някой случаи.
Керкенезите встъпват в размножаване и ухажване в началото на февруари или март. Размножителния цикъл свършва месец след излюпването на малките, което става в края на август. Мътенето става през април и май в Северното полукълбо.
Гнездят върху големи скални плочи, на сгради, в незалесени местности или използват стари гнезда на други птици. Те не правят свои собствени гнездо, но могат да реаранжират материалите в гнездото.
Женската снася 3-7 яйца, които мъти 26-34 дни. Младите напускат гнездото след 7-8 седмици. Съзряват полово през следващият размножителен сезон, но повечето млади керкенези не се размножават през първата година от тяхната зрялост.
И двамата родители помагат в отглеждането на малките, докато само женската мъти яйцата. Когато се излюпят малките за тяхното изхранване са необходими и двамата родители. Мъжките често улавят храната, докато женската се грижи за малките. След като пораснат малките остават при родителите, които ги изхранват до следващия месец, докато техните ловни и летателни умения не се подобрят.
Продължителност на живот:
Няма достатъчно сведения за продължителността на живот на керкенеза в природата. Хищниците, замърсяването, ограничените ресурси и пътните инциденти допринасят за високата смъртност на вида. Само 66% от младите керкенези оцеляват през първите две години от техния живот.

Поведение:
Размер на индивидуалната територия : 2 до 10 кв. км, средно 5 кв. км
Керкенезите са дневни хищници и прекарват повечето си време в ловуване и почивка.
Ловуват сами, само по време на размножителния сезон могат да бъдат забелязани на двойки. Неразмножаващите се птици мигрират на кратки разстояния.

Хранителни навици:
Хранят се с дребни гризачи, главно полевки (Arvicolinae) и мишки (обикновена горска мишка Apodemus sylvaticus). Понякога ядат земноводни, влечуги и други птици. Ловуват от 10-20 м височина над земята и се спускат бързо към плячката. Понякога хващат насекоми, най-често бръмбари и скакалци. Ако плячката е обилна керкенезите могат да убият повече животни, отколкото могат да изядат.

Врагове:
Голям ястреб (Accipiter gentilis)
Сокол скитник (Falco peregrinus)
Малък ястреб (Accipiter nisus)
Бухал (Bubo bubo)
Горска улулица (Strix aluco)

Роля в екосистемата:
В някои райони керкенезите са ключови хищници за малки растителноядни бозайници, като полевки и мишки и помагат за контрола на популациите на гризачите и малките бозайници. Понякога стават жертва на големия ястреб или други хищни птици, но не са тяхна главна храна.

Негативно влияние върху човека:
Не е известно.

Позитивно влияние върху човека:
Важни за контрола на вредителите по агрокултурите. Използват се и в соколарството.

понеделник, 16 март 2009 г.

Смяна на кожата - Eublepharis macularius

Първа смяна на кожата

Почти месец след като взех моя леопардов гекон си смени кожата за пръв път. За периода откакто го гледам порасна доста и му беше време да захвърли старото си тясно кожухче.

Смяната на кожата при влечугите е естествен процес. Тяхната кожа е вроговена, суха и нееластична и не може да нараства заедно с тях, както при бозайниците например. Те линеят подобно на насекомите.
Старата кожа се отделя и поради липсата на пигменти изглежда бяла и прозрачна. Такъв цвят придобива и гекона по време на смяната. След което кожата се разкъсва и чрез отриване в камъни или други предмети, а също и с помощта на крайниците, гекона съблича старата кожа.
За да протече по-лесно смяната е необходима малко повече влажност в укритието, която може да се осигури с намокрени салфетки, влажен торф или чрез пулверизиране на укритието.
След смяната проверете дали старата кожа е отстранена от всички части на тялото. Не трябва да остават участъци с несменена кожа по пръстите или опашката. Ако има такива се опитайте да ги отстраните. Може да натопите за кратко крачетата и опашката на гекона в хладка вода и да премахнете старата кожа.


В няколко снимки ще ви покажа как изглеждаше преди и след смяната на старата кожа.

Когато се прибрах следобяд и го отхлупих беше побелял, сякаш го бях поръсила с калция. Бях забелязала, че предния ден нямаше голям апетит и хапна само едно щурче.

Ето така изглежда докато сменя кожа:


До вечерта я смени самичък без моя намеса. Бях му сложила намокрена салфетка под кокоса и когато надникнах да видя какво прави той вече беше стигнал до кожата на краката. Изяде цялата си стара кожа.
Новата е доста по-тъмна от старата, но до другия ден изсветля.
Ето как изглеждаше веднага след смяната.


На другия ден възвърна по-светлата си "блондинска" окраска: