събота, 28 февруари 2009 г.

Cryptosporidium Vs. Eublepharis macularius

Паразити при леопардовия гекон

Cryptosporidium е патогенен едноклетъчен паразит от Тип Apicomplexa



Систематика на Cryptosporidium sp.

Царство: Protista
Тип: Apicomplexa
Клас: Conoidasida
Подклас: Coccidiasina
Разред Eucoccidiorida
Подразред: Eimeriorina
Семейство: Cryptosporidiidae
Род: Cryptosporidium

Cryptosporidium е паразит, който паразитира по голяма част от леопардовите гекони, особено такива от зоомагазините.
Криптоспоридиума има сложен жизнен цикъл и се предава по фекално-орален път.
Разпространява се най-често посредством ооцисти от заразени животни. Някои от начините за разпространение са чрез вода, храна, фекалии и всякакви предмети които са заразени с ооцисти.


Симптоми при криптоспоридиоза:

Анорексия
Повръщане
Диария
- може да се съдържа слуз в изпражненията
Депресия
Апатия
Дехидратация
Смърт

Начини за диагностициране на криптоспоридии:
- Чрез преглед и телесна проверка
- Изследване на изпражнения за ооцисти


За момента няма открит лек за криптоспоридиозата. Инфектираните животни могат да живеят от няколко седмици до няколко години след заразяването с криптосподирии.
В зависимост от гекона симптомите се проявяват различно. Единственият начин за 100% сигурна диагноза е с имунофлуоресцентен анализ чрез използване на моноклонални антитела - IFA тест (Immunofluorescence Antibody Analysis). При имунофлуоресценция се ползват основно макролиби.

На заразените леопардови гекони може да се осигури продължителен живот при внимателна грижа и осигуряване на хранителни добавки, течности и витамини. Заразените индивиди трябва да се отглеждат отделно, за да не заразят останалите влечуги.
Смята се, че видът който паразитира по леопардовият гекон Cryptosporidium varani не паразитира по човека и други животни, като земноводни, кучета, котки и птици.

За съжаление прогнозата за заразения леопардов гекон е неблагоприятна и евтаназията обикновено е пътя по който собственика и ветеринарят предпочитат да поемат. Все пак е възможно да доживее до няколко години, като пълната карантина, добрата хигиена и дезинфекцията са абсолютно задължителни, за да не се пренесе паразита при други домашни влечуги.
Ако се отглеждат други животни у дома, храната и принадлежностите им не трябва да се обменят помежду им и да имат контакт. Ако нещо от терариума на инфектираният гекон ще се употребява от друго животно задължително трябва да бъде дезинфекцирано с разтвор 10:1 вода:белина. Терариума трябва да се поддържа чист, а изпражненията трябва да се премахват колкото се може по-скоро.

Проблеми и заболявания при леопардов гекон

Проблеми при леопардов гекон



Най-честите проблеми при отглеждането на леопардов гекон са недостиг на калции, поглъщане на субстрат (най-често пясък) и задръстване на червата, проблеми при смяна на кожата и откъсване на опашката.


Поглъщане на пясък:
Геконите често поглъщат част от субстрата, ако се отглеждат върху пясък. Пясъкът може да бъде погълнат заедно с храната или при недостиг на калции.
При поглъщане на пясък геконите губят апетит и корема е подут. При промяна в поведението и липса на апетит потърсете лекарска помощ.


Болест на метаболизма на костите (MBD - Metabolic Bone Disease):
Често срещано заболяване при гекони, отглеждани от начинаещи тераристи, които не добяват калции към храната на геконите. Някои от характеристиките на това заболяване са: изкривени крайници, шуплести кости на челюстта, животното е летаргично и с бавни движения. Много често геконите могат да загубят тегло, защото техните движения са съпроводени с болка. Ако имате съмнение, че вашият гекон страда от недостиг на калции го заведете на ветеринар. В общия случай гекона се лекува с почивка, инжектиране на витамин Д веднъж седмично за 2 седмици и с приемане на течен калции.

Сменяне на кожата:
Геконите, както останалите влечуги сменят кожата си. Когато сменят кожата те придобиват призрачно-бял цвят. Смяната на старата кожа трае 24 до 48 часа. За подпомагане смяната е необходимо влажността в тяхното укритие да е по-висока.
Усложнения при смяната на кожата могат да настъпят често, но лесно могат да бъдат отстранени. Най-често такива усложнения настъпват в областта на опашката или крайниците, където се задържат остатъци от старата кожа. Ако това се случи има два етапа за решаването на този проблем. Първо накиснете мястото на което има застояла кожа в малко хладка вода за 5-10 минути в не много дълбок съд. Ако кожата не се отстрани след накисването във вода, използвайте навлажнена клечка с памуче (подходяща е клечка за уши) за да отстраните остатъците от кожа.

Автономия на опашката:
Както повечето гущери , леопардовият гекон има способността да откъсва опашката си. Най-често те късат опашката си при по-грубо хващане като защитен механизъм, при заклещване (ако в терариума има камъни), при проявена агресия от други гекони и др. Новата опашката се отличава от старата.
Когато гущера откъсне опашката си трябва да му осигурите правилно израстване на новата опашка и да сведете риска от инфекция до нула. Препоръчва се отделяне на гекона ако живее с други такива до напълното му възстановяване.

За да е здрав вашият гекон е необходимо да спазвате добра хигиена в терариума. Храната трябва да е разнообразна и качествена. Задължително с храната трябва да се приема калции с витамин Д3. Необходима е и прясна вода.
При видими проблеми и драстична промяна в поведението потърсете специалист!

Отглеждане на Леопардов гекон

Леопардов гекон – Eublepharis macularius



Леопардовият гекон е лесен за отглеждане и се препоръчва за начинаещи тераристи. Пустинен вид. Нощно животно е и няма изискване към УВ лапма. Храни се с насекоми.

Терариум:
За терариум може да използвате както стъклен терариум или аквариум, така и пластмасова прозрачна кутия или друг удобен съд. Размерите на терариума трябва да са с дължина и ширина поне 50-60 на 25-30 см и са подходящ за един или за двойка, но ако отглеждате повече заедно е необходим по-голям терариум и наличието на повече укрития. Не се препоръчва гледането на два мъжки леопардови гекона заедно, тъй като те са териториални животни. Мъжките живеят на хареми. Възможно е отглеждането на един мъжки с 2-3 или повече женски (броя на геконите отглеждани заедно зависи от големината на терариума, както и наличието на достатъчно укрития).
В терариума задължително трябва да има укрития, които могат да бъдат изработени от глина или друг материал. Може да използвате и кокосови орехи, стари счупени глинени саксии или камъни, пластмасови кутии и въобще всичко което ви попадне с малко въображение може да се превърне в чудесно укритие.




Субстрат:
Геконите са пустинни животни и се отглеждат най-често върху среднозърнест пясък, който може да бъде смесен с торф, глина или друг субстрат. Така субстрата става по-твърд и дава възможност на гекона да си изкопае сам укрития.
За младите гекони пясъка не е желателен, тъй като често с храната поглъщат частици от него, които причиняват проблеми на храносмилателния тракт и понякога имат летален край. Младите могат да се отглеждат върху вестници, салфетки или подложки - reptile carpet. Те се подменят и почистват лесно.
В пясък могат да се преместят след 6-месечна възраст.

Аранжировка:
В терариума задължително трябва да има укрития. Както споменах, подходящи са глинени саксии, изработени от вас глинени пещери, кокосови орехи и др. Може да поставите и големи камъни, които трябва да бъдат добре прикрепени, да не се движат и местят, защото могат да паднат и затиснат животното.
В терариума може да се поставят и растения. Подходящи са сукулентни растения. При избора на такива ибягвайте кактуси с бодли или отровни растения – такива са например растенията от сем. Млечкови (Euphorbiaceae) или така наречените еуфорбии (тук спадат отглежданите в домашни условия коледни звезди, исусов венец, млечка и др.).
Подходящи са литопси, плеиоспилуси, алое, хавортия, сенецио и др. Растенията не са задължителни.

Осветление и отопление:
Геконите са нощни животни и не се нуждаят от осветление и УВ лампа през деня. През зимните студени месеци може да се монтира крушка за отопление.

Хранене:
Насекомоядни. В терариумни условия като най-предпочитана храна се използват щурците. Също така хлебарки, брашнени червеи (Tenebrio molitor), Zophobas morio, ларви на други насекоми, паячета и др. Храната трябва да се разнообразява. Задължително преди да се даде на гекона, храната трябва да се поръси с калции на прах. За да се усвои от организма калцият трябва да съдържа и витамин Д3. Повечето калции на прах, които се продават съдържат този витамин.
На възрастните гекони може да се сложи и купичка с калции, който да ближат.

Вода:
Геконите не пият много вода, но купичката с вода е задължителен компонент в терариума им. Геконите трябва да имат винаги прясна вода.

Влажност:
Висока влажност не е необходима. Леопардовите гекони са пустинни животни.

Пол:
Ако не смятате да отглеждате заедно няколко гекона определянето на пола не е от съществено значение.
Мъжките и женските леопардови гекони гледани отгоре си приличат. Определянето на пола става на коремната страна пред опашката. Мъжките имат преанални пори, разположени V-образно между задните крака в предната част на аналния отвор или в основата на опашката и хемипениални издутини,в които са разположени хемипенисите им. При женските липсват такива образувания.
Пола, както и при останалите влечуги се детерминира от температурата при инкубация. При по-ниски температури се излюпват женски, а при по-високи – мъжки.

Размножаване:
Половата зрялост при леопардовите гекони настъпва на възраст между 10 и 15 месеца, най-често след 1, 5 г. Мъжките са по-дълги от женските. Размножават се от март до септември. Женската обикновено снася две яйца тридесет дни след копулацията. Яйцата трябва да се инкубират. В зависимост от температурата при която се инкубират се определя пола на новоизлюпените. Малките се излюпват след 6 до 12 седмици.

Преди разножаване женската трябва да се внесе при мъжкия (не обратното). По време на копулацията мъжкият хапе врата на женската. След оплождане снася най-често 2 яйца. По това време женската има голяма необходимост от калции. Недостига на калции може да доведе до здравословни проблеми като костни заболявания и невъзможност за отлагане на яйцата след формирането им вътре в тялото й.
За инкубацията на яйцата е необходима по-висока влажност. Яйцата могат да се преместят в изкуствен инкубатор, който може да бъде стъклен или пластмасов с отвори за добра вентилация. Подходящ за инкубатора е влажен перлит.
В зависимост от температурата в инкубатора се определя пола на малките. Температурата трябва да е между 26,6 и 31, 11º С
При по-ниски температури между 26, 6 и 28,8 се излюпват предимно женски. При температури между 30 и 31,1 преобладават мъжки.
Яйцата се мътят 45-90 дни в зависимост от температурата в инкубатора.



Цветови форми:

Има различни цветови форми, най-разпространени от които са Normal, Jungle, High Yellow, Albino и др.

http://www.leopardgeckowiki.com/wiki/index.php?title=Category:Morphs

петък, 27 февруари 2009 г.

Eublepharis macularius

Леопардов гекон (Eublepharis macularius)

Леопардовият гекон е нощно животно, което се среща в пустините на Пакистан, Северна Индия, Афганистан и части от Иран.

Систематика:

Царство: Животни (Animalia)
Тип: Хордови (Chordata)
Клас: Влечуги (Reptilia)
Разред: Люспести (Sqamata)
Подразред: Гущери (Sauria)
Семейство: Гекони (Gekkonidae)
Подсемейство: Eublepharidae
Род: Eublepharis
Вид: Eublepharis macularius

Произход и разпространение:
Азиатски вид. Обитава скалисти и пустинни райони в Близкия изток. През деня се крие под камъни или в дупки в земята. Нощни животни са. Хранят се с различни насекоми.

Биология:
Леопардовият гекон е жълтеникаво оцветен с черни петна и райета. Окраската на младите се отличава от тази на възрастните. При младите кожата не е напетнена, а се редуват тъмни и жълтеникави ивици по гърба, които при различните разцветки могат да бъдат напречни или надлъжни, оцветени в бяло, ярко жълто, бледо жълтеникаво редувани с тъмно-кафяви или черни ивици. Постепенно с възрастта ивиците се разкъсват и придобиват петнист вид (оттук и името им).
Леопардовите гекони са средно големи гущери с максимална дължина до 20-25 см. Тялото е масивно, с дебела опашка. Както при останалите гущери леопардовият гекон може да откъсва опашката си при опасност. Пръстите нямат разширения подобно на другите гекони и те не могат да се катерят по отвесни повърхности. Завършват с нокти.
Леопардовият гекон спада към подсемейството на геконите със същински клепачи - Eublepharidae (ευ /eu/ - истински, същински, βλέφαρο /blepharо/ - клепач), но подобно на останалите гекони често навлажняват и почистват повърхността на очите си с език. Езика е месест и розов. С него често облизват повърността върху която ходят, себеподобни или ръката на стопаните си.
Леопардовите гекони са изключително интересни като поведение. Не са агресивни, макар понякога да хапят. Лесно свикват с човека, могат да се покатерват в ръката и дори да заспиват на дланта ви. Доста пъргави и бързи са, макар да се предвижват бавно и тежко.
Социални животни са. Един мъжки може да живее с няколко женски в един терариум. Те са изключително внимателни един към друг.