неделя, 29 март 2009 г.

Чрвенобуза костенурка - Trachemys scripta elegans

Trachemys scripta

Обща информация:
Trachemys scripta са сладководни костенурки. Корубата е овална и гръбно-коремно приплесната. Най-често е тъмна със зелен оттенък, като с възрастта потъмнява.
Три подвида се срещат в Северна Америка - Trachemys scripta scrtipta, T.s.troostii и познатата на всички T.s. elegans, която заради масовото и отглеждане по цял свят днес се е разселила и в Европа и Азия. В Австралия вида е забранен.

Съществуват много подвидове на T. scripta:
* Trachemys scripta elegans – червенобуза костенурка
* Trachemys scripta scripta - Има жълто петно зад всяко око, личат добре при младите и при женските;
* Trachemys scripta troostii- Има по-тънки оранжево-червени ивици зад очите.
* Trachemys scripta cataspila
* Trachemys scripta callirostris
* Trachemys scripta chichiriviche
* Trachemys scripta emolli
* Trachemys scripta grayi
* Trachemys scripta hartwegi
* Trachemys scripta hiltoni
* Trachemys scripta ornata
* Trachemys scripta taylori
* Trachemys scripta venusta
* Trachemys scripta nebulosa
* Trachemys scripta yaquia
* Trachemys scripta gaigea или като отделен вид T. gaigeae



Червенобуза костенурка - Trachemys scripta elegans


Систематика:
Царство: Животни (Animalia)
Тип: Хордови (Chordata)
Подтип: Гръбначни (Vertebrata)
Клас: Влечуги (Reptilia)
Подклас: (Anapsida)
Разред: Костенурки (Testudines)
Семейство: Блатни костенурки (Emydidae)
Род: Trachemys
Вид: T. scripta
Подвид: T. s. Elegans

Описание и характерни белези:
Червенобузата костенурка има много характерен вид. Имат добре развити плавателни ципи между пръстите и дълги нокти.
Малките се излюпват с размери 2,5- 3 см. Възрастните достигат до 30 см. Женските са по-големи по размер.
Карапакса е тъмен със зеленикав оттенък, а пластрона е по-светъл. Младите са с по-интересно и пъстро оцветяване. Корубата е зеленикава, а кожата е жълто-зелена до зеленикава, изпъстрена с по-светли и тъмно ивици. Пластрона е жълтеникъв с тъмни петна. Характерен белег за подвида е оранжево-червеното петно зад очите, поради което я наричат още червеноуха костенурка. Възрастните са по-тъмни и при тях личат в по-слаба степен ивиците и напетняването.
Полови диморфизъм: Обикновено мъжките са по-дребни, с по-дебела опашка и дълги нокти. Оцветяването им е по-тъмно и по-убито, понякога се наблюдава меланизъм.

Произход:
Северна Америка – САЩ и Мексико в района на река Мисисипи до Северно Мексико. Поради масовото им отглеждане като домашни любимци днес се срещат във водоеми в цвят свят, в това число и в България. Червенобузите костенурки са много екологично пластични и адаптивни и могат да изместят местните видове от естествените им местообитания.

Хабитат: Блата, езера и бавнотечащи води. Срещат се в напоителни канали. Обитават сладки, бавнотечащи и бракични води. Могат да обитават и слабосолени водоеми и крайморски езера.
Прекарват голяма част от времето си във водата, плувайки и препичайки се върху камъни, паднали дънери и натрупана водна растителност. Често могат да бъдат забелязани по много заедно правейки слънчеви бани. Червенобузите костенурки се хранята във водата, по-рядко и на сушата.
Напускат водата рядко. В по-влажни местообитания понякога могат да бъдат забелязани далеч от водоема. Женската напуска водата, за да снесе яйцата.

Биология: Дневен вид. Често живеят на малки групи, като през деня се препичат заедно. Комуникират помежду си с докосване и вибрации.

Развитие и размножаване:
Размножават се от март до юли. Имат характерен брачен танц. Ако женската е готова да се чифтоса мъжкия я хваща с дългите си нокти и се покачва на нея. Чифтосването трае 15 мин.
Мъжките съзряват полово между 3 и 5 години, а женските на възраст от 5 до 7 години.

Женската снася от 2 до 30 яйца, за които проявява грижи. Тя ги заравя в почвата край брега, като често може да измине големи разстояния, докато намери подходящо място. През този период тя преминава на специална диета и отделя цялото си време в грижи за поколението си.
Яйцата се излюпват 60-90 дни след снасянето им. Малките имам т.нар. яйчен зъб, който изчезва малко след излюпването. Той е характерен само за новоизлюпените и с негова помощ пробиват яйцето. Излюпват се между юли и септември. Ако се излюпят по-късно малките често остават в гнездото до пролетта.

Хибернация: Червенобузите костенурки прекарват зимните месеци в хибернация на дъното на водоема, по-рядко заровени на сушата.


Дълголетие:
В природата живеят до 40 години, но много от тях не доживяват и до 30. Смъртността сред младите е голяма – 7 от 10 малки умират преди първата си година.


Хранене:
Всеядни. Храни се както с животинска, така и с растителна храна.
Младите са преимуществено месоядни, като животинската храна съставлява 70% от менюто им. С напредване на възрастта възрастните преминават изключително към растителна храна, която съставлява до 90% от менюто им.
Менюто включва безгръбначни (предимно водни насекоми, ракообразни, блатни охлюви) и дребни гръбначни животни (риба, по-рядко жаби, попови лъжички), включително и мърша, корени, листа, плодове. Хранят се във водата, обикновено рано сутрин или следобяд.

Хищници и врагове:
Яйцата на червенобузите костенурки служат за храна на много порови бозайници, еноти, опосуми, лисици и други хищници. Смъртността сред младите е висока.
Уязвими са крайниците и шията им, които за да се защитят прикриват с черупката си. Най-сигурни се чувстват във водата. Възрастните почти нямат врагове.




Отглеждане в домашния условия:

Акватерариум:
Акватерариума трябва да е просторен и да надвишава няколко пъти размерите на животното. Нивото на водата трябва да е високо.
Необходима е и суха част – островче или камъни, на които костенурките да правят слънчеви бани. Камъните трябва да са така разположени, че да бъдат лесно достъпни за животното, за да може да се изкача по тях. Площта също трябва да е достатъчна, равна и ненаклонена. Цялата конструкция трябва да е стабилна, за да не затисне костенурката. Те дишат атмосферен въздух и ако се заклещят под водата ще умрат от задушаване.
Поставянето на водни растения не е желателно, защото костенурките ги ядат. За декорация могат да се използват изкуствени.
Необходим е филтър, UVB лампа, нагревателна лампа, разположена на 25 см над сушата.

Вода: Температурата на водата трябва да е между 26 и 30º. Нивото на водата трябва да превишава най-малко два пъти дължината на животното.

Храна, витамини и минерали: Храната трябва да е разнообразна. Младите костенурки се хранят с изключително месни храни. Хранят се с месо без ципи, риба, черен дроб, ракообразни, молуски, насекоми, както и растителна храна.
В домашни условия подходяща храна са пилешко и телешко месо, риба, скариди, червеи, черен дроб, насекоми и ларвите им- щурци, скакалци, хлебарки, брашнени червеи и др., охлюви. Растителна храна – маруля, спанак, глухарче.
Към храната задължително се добавят витамини и минерали на прах.
Малките костенурки се хранят всеки ден, а възрастните през ден.

Съвет: Хранете в отделен съд с вода, за да не се цапа водата, което налага честата й смяна. В противен случай е възможно развитието на бактерии и микроорганизми, например някой щамове на Salmonella.
Ако отглеждате повече от една костенурки следете дали получават еднакво количество храна. Ако едната яде повече и не позволява на другата да се храни ги хранете отделно.

Внимание!
Червенобузите костенурки обитават сходни местообитания и географски ширини с тези в България, при което пуснати на свобода оцеляват и дори преживяват зимните условия, изпадайки в хибернация. Те са изключително адаптивни, с голяма екологична пластичност и успешно се конкурират за храна и местообитания с нашенските блатни костенурки - Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и Каспийска блатна костенурка (Mauremys rivulata). За сега няма данни те да се размножават успешно у нас.
Ако ви писне от вашата костенурка в никакъв случай НЕ я изхвърляйте в близкия водоем до вас.

Преди да си вземете такава костенурка имайте предвид, че:
- стават големи - до 30 см.;
- живеят дълго - до 40 г. в природата, а в плен и повече;
- необходимо им е голямо пространство и подходящо оборудване, свързани с финансови разходи;
- не са гальовни и пухкави домашни животинки, няма да се гушкат с вас в леглото, а дори хапят.
И все пак ако смятате, че ще им осигурите нужните условия няма да останете разочаровани.
Керкенез (черношипа ветрушка) - Falco tinnunculus




Систематика:
Царство: Животни (Animalia)
Тип: Хордови (Chordata)
Подтип: Гръбначни (Vertebrata)
Клас Птици (Aves)
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Falconidae
Подсемейство Falconinae
Род Falco
Вид Falco tinnunculus


Кратка информация за вида:

Тегло: 150-190 г
Дължина: 30-36 см
Размах на крилете: 70-80 см
Храна: птици, бозайници, земноводни, влечуги, насекоми, земни членестоноги.

Географско разпространение:
Керкенеза е соколова птица, разпространена в Европа, Азия и Африка. Ареала й се простира от Великобритания до Китай и на юг до Южна Африка. В Европа керкенеза е мигриращ вид и зимува в Южна Европа и Африка. Но болшинството от размножаващите се популации в Европа не са мигратори.

Хабитат
Повечето керкенези предпочитат отворени скалисти или карстови терени, тревни полета и ниви, които им предлагат достатъчно отворени площи за ловуване. Понякога могат да бъдат открити в гористи местности или край мочурища. Срещат се от равнините до 5000 м. н.в.

Физическо описание
Керкенеза е една от най-малките хищни птици. Теглото е от 150 до 190 г, като женските са по-едри от мъжките. Керкенеза има дълга опашка и размах на крилете превишаващ дължината на тялото, по което в полет лесно се отличават от другите грабливи птици. Обикновено оперението им варира от сиво до кафяво. Гърба най-често е по-тъмно оцветен от долната страна, като и двете са напетнени с тъмно кафяви или черни петна. Дорзално крилата са с черни краища, а отдолу са светли. Мъжките често имат по синьо-сивкави глави и опашки. И при двата пола под окото има тъмна ивица.
Новоизлюпените са бели или светло кафяви. Младите птици имат оперение подобно на възрастните, но са по-малко лъскави пера и приличат повече на женските, отколкото на възрастните мъжки.

Възпроизвеждане:
Интервал на размножаване:
Повечето керкенези се размножават веднъж годишно.
Размножителен период
От Април до Май в Северното полукълбо.
Брой яйца за сезон
3 до 7, най-често 5
Продължителност на мътене
26-34 дни
Излюпват се след 27-32 дни.
Малките стават независими след 7-8 седмици.
Полова зрялост:
След една година
От началото на размножителния период до мътенето, мъжкия ловува за женската и й донася плячката като подарък. През това време женската става изключително седентарна и прекарва повечето време в гнездото.
Моногамни. Повечето керкенези обикновено сформират двойки за дълъг период от време, а често и за цял живот. Рядко мъжките имат повече от една партньорки. Това се случва при 1 до 2% от птиците в някой случаи.
Керкенезите встъпват в размножаване и ухажване в началото на февруари или март. Размножителния цикъл свършва месец след излюпването на малките, което става в края на август. Мътенето става през април и май в Северното полукълбо.
Гнездят върху големи скални плочи, на сгради, в незалесени местности или използват стари гнезда на други птици. Те не правят свои собствени гнездо, но могат да реаранжират материалите в гнездото.
Женската снася 3-7 яйца, които мъти 26-34 дни. Младите напускат гнездото след 7-8 седмици. Съзряват полово през следващият размножителен сезон, но повечето млади керкенези не се размножават през първата година от тяхната зрялост.
И двамата родители помагат в отглеждането на малките, докато само женската мъти яйцата. Когато се излюпят малките за тяхното изхранване са необходими и двамата родители. Мъжките често улавят храната, докато женската се грижи за малките. След като пораснат малките остават при родителите, които ги изхранват до следващия месец, докато техните ловни и летателни умения не се подобрят.
Продължителност на живот:
Няма достатъчно сведения за продължителността на живот на керкенеза в природата. Хищниците, замърсяването, ограничените ресурси и пътните инциденти допринасят за високата смъртност на вида. Само 66% от младите керкенези оцеляват през първите две години от техния живот.

Поведение:
Размер на индивидуалната територия : 2 до 10 кв. км, средно 5 кв. км
Керкенезите са дневни хищници и прекарват повечето си време в ловуване и почивка.
Ловуват сами, само по време на размножителния сезон могат да бъдат забелязани на двойки. Неразмножаващите се птици мигрират на кратки разстояния.

Хранителни навици:
Хранят се с дребни гризачи, главно полевки (Arvicolinae) и мишки (обикновена горска мишка Apodemus sylvaticus). Понякога ядат земноводни, влечуги и други птици. Ловуват от 10-20 м височина над земята и се спускат бързо към плячката. Понякога хващат насекоми, най-често бръмбари и скакалци. Ако плячката е обилна керкенезите могат да убият повече животни, отколкото могат да изядат.

Врагове:
Голям ястреб (Accipiter gentilis)
Сокол скитник (Falco peregrinus)
Малък ястреб (Accipiter nisus)
Бухал (Bubo bubo)
Горска улулица (Strix aluco)

Роля в екосистемата:
В някои райони керкенезите са ключови хищници за малки растителноядни бозайници, като полевки и мишки и помагат за контрола на популациите на гризачите и малките бозайници. Понякога стават жертва на големия ястреб или други хищни птици, но не са тяхна главна храна.

Негативно влияние върху човека:
Не е известно.

Позитивно влияние върху човека:
Важни за контрола на вредителите по агрокултурите. Използват се и в соколарството.

понеделник, 16 март 2009 г.

Смяна на кожата - Eublepharis macularius

Първа смяна на кожата

Почти месец след като взех моя леопардов гекон си смени кожата за пръв път. За периода откакто го гледам порасна доста и му беше време да захвърли старото си тясно кожухче.

Смяната на кожата при влечугите е естествен процес. Тяхната кожа е вроговена, суха и нееластична и не може да нараства заедно с тях, както при бозайниците например. Те линеят подобно на насекомите.
Старата кожа се отделя и поради липсата на пигменти изглежда бяла и прозрачна. Такъв цвят придобива и гекона по време на смяната. След което кожата се разкъсва и чрез отриване в камъни или други предмети, а също и с помощта на крайниците, гекона съблича старата кожа.
За да протече по-лесно смяната е необходима малко повече влажност в укритието, която може да се осигури с намокрени салфетки, влажен торф или чрез пулверизиране на укритието.
След смяната проверете дали старата кожа е отстранена от всички части на тялото. Не трябва да остават участъци с несменена кожа по пръстите или опашката. Ако има такива се опитайте да ги отстраните. Може да натопите за кратко крачетата и опашката на гекона в хладка вода и да премахнете старата кожа.


В няколко снимки ще ви покажа как изглеждаше преди и след смяната на старата кожа.

Когато се прибрах следобяд и го отхлупих беше побелял, сякаш го бях поръсила с калция. Бях забелязала, че предния ден нямаше голям апетит и хапна само едно щурче.

Ето така изглежда докато сменя кожа:


До вечерта я смени самичък без моя намеса. Бях му сложила намокрена салфетка под кокоса и когато надникнах да видя какво прави той вече беше стигнал до кожата на краката. Изяде цялата си стара кожа.
Новата е доста по-тъмна от старата, но до другия ден изсветля.
Ето как изглеждаше веднага след смяната.


На другия ден възвърна по-светлата си "блондинска" окраска:

петък, 6 март 2009 г.

Да ви представя Мъни, Цай Пигу и бебетата

Мъни Сиао Шу
Мъни е голяма палавнница. Непрекъснати гризе и чопли нещо, прави опити за бягство, нищо не и убягва от погледа, но е невероятна сладурана!



Цай Пигу - майката на 4 прекрасни бебета


Ето ги и тях:



Родени са на 8 февруари. Две женски и две мъжки са. Момченцата са Мънчо и Бандитко, а младите дами са Рени и Писанка.

Ще ви представя и дребните по отделно:

Това е Мънчо. Много е палав и пъргав. Научи се как да бяга от кутията, когато е отворена, за това вече не ги оставяме бе надзор с отворен капак. Мънчо има черно петно на опашката си.


Писанката
Писанката е много кротка и послушна.


Бандитко
Факир по измъкванията, майстор на белите и пръв другар в игрите на палавия си брат Мънчо. Има черно петно на лявото си око.


И сладката Рени
Ренката има черно петънце на гръбчето. Много е сладка и игрива.

четвъртък, 5 март 2009 г.

Китайски мишки

Тези мишлета са изключително интересни, не само заради мъничките си размери, но и като поведение, окраска, начин на живот. Те са подходящи за всеки - за малки и големи любители на гризачи, а също и за хора с малко свободно време.
Не изискват особени грижи.

Описание:
Дребни по размер бели мишки с черни петна по задната част на главата и врата, по предните крайници, около опашката и по задните крака, понякога имат петна и по гърба, рамената, муцунката. Ириса е тъмен.



Отглеждане:
Китайските мишки нямат особени изисквания към пространството. Лесно могат да се гледат и в по-малък съд - пластмасова кутия, аквариум, клетка за гризачи и др. Първоначално отглеждах моите в кръгъл аквариум за рибки с дебел слой талаш, в който те плуваха.


Ето как изглежда в момента жилището на моите.


В клетката им е необходим достатъчно дебел слой талаш, в който през деня спят заровени, къщичка за укритие, която може да направите сами от подръчни материали или да им купите от някой зоомагазин, хранилка и поилка.
За укритие на моите мишоци използвах картонена кутия от чай, като изрязах малък отвор на предната стена на кутията за вход. Оставих капаха да се отваря свободно, за да можем да ги наблюдаваме когато са вътре. Получи се доста добре и дори красиво, но единственият недостатък на картонената кутия е, че мишките й виждат сметката мног0 бързо. До вечерта направиха дупка в единия ъгъл. За около седмица успяха да я направят на парчета. В момента кутията прилича по-скоро на колиба, но още им върши работа.
За това ви препоръчвам нещо готово, направено от дърво или пластмаса.

Поведение:
Китайските мишки както повечето гризачи са нощни животни. Денем прекарват повечето време в сън, заровени в талаша или в своето укритие, като често се събуждат, само за да похапнат. Изключително социални са.
Аз гледам две женски, едната от които беше бременна. Направи ми впечатление, че и двете полагаха огромно грижи за малките след като се родиха. В момента са 6.

Хранене:
Хранят се с храна за гризачи - гранули, зърна пшеница, царевица, овес, плодове и зеленчуци - моркови, ябълки, но не отказват и насекоми (брашнени червеи и щурци, каквито давам на геконите).

Размножаване:
Размножаването при гризачите е лесно. Раждат най-често 4 малки. За тяхното отглеждане полагат грижи всички лели, освен майката. Малките се раждат голи и слепи, както при другите гризачи. Имат розов цвят и тънка кожа, през която прозират органите и кръвоносните съдове. Първоначално пръстите им са слепени с ципа, ушните миди са затворени и прилепнали към тялото. Опашката е къса.
Малките растат изключително бързо и за няколко дни кожата изсветлява и само на определени места се пигментира. Пръстите се разделят, нарастват на дължина и опашката се удължава. Ушите започват да се отделят от тялото и щръкват свободно. Постепенно се окосмяват. След втората седмица вече са покрити с козина, приличат на възрастните и проглеждат.

вторник, 3 март 2009 г.

Маргаритка

Да ви представя моя Eublepharis macularius - Маргаритка :)




Маргаритка е едно наистина невероятно същество.
Преди да го взема си мислех, че той ще е просто гущер, който по цял ден ще се крие в укритието си, ще похапва с охота щурци, ще дреме върху някой камък и цялото ни общуване ще се свежда до храненето му и чистенето на терариума му.
Но не се оказах права.
Ето и неговата история ...


В началото.
Първият контакт ...
Взех Маргаритка на 14 февруари. Дам, деня на влюбените - Св. Валентин, макар лично аз да уважавам повече нашия си светец - Трифон Зарезан. Беше невероятно студен ден. Колкото и да бързах да се прибера вкъщи с моята Валентинка, студа беше голям проблем за нас, тъй като Маргаритка е студенокръвен. Когато се прибрахме у дома той беше почти неподвижен, вцепенен, не усещах да диша, не показваше никакви признаци на живот. А беше толкова малък и нежен с тъничките си крачета и малката си муцунка ... доста ми изкара акъла дребосъка. Веднага пуснах печката и той се размърда. Слава богу всичко беше наред.
Настаних го в новия му дом - широк мезонет, 50 на 30 см, постлан с килимче от маргаритки, с луксозна кокосова черупка, заради която си счупих джобния нож докато правех отвора.
При първият ми контакт с нея, тя облиза ръката ми със сладкото си малко розово езиче. Невероятен жест от нейна страна, породен по-скоро от любопитство, а не от някой друго чувство :)
И все пак с език облизват не само субстрата, но и себеподобните, контактувайки помежду си. Мисля, че се харесахме :)


Хранене
Първия изяден щурец ...

През първия ден Маргаритка отказа да хапне щурец, но беше много жадна. Дългия път, студа, софийския градски транспорт и новото място й дойдоха в повече.
На другия ден беше доста изгладняла и реши да опита от манджата.
Вечерята която бях приготвила се състоеше от сочен протеинов щурец, овъргалян в калции. Мммм, звучи вкусно, нали. Лакомницата го лапна бързо и го глътна още жив.

Първата любов:
Седмица след като взех Маргаритка се оказах с втори гекон - женски.
Мацката е невероятно красива, разцветка jungle - по-тъмна и с надлъжни ивици по тялото. Освен това е много темпераментна.



Извадих Маргаритка от скривалището й, за да я запозная с новата й приятелка. Не знаех каква реакция да очаквам. Отначало само се облизаха за поздрав и после всеки пое към различен край на терариума. Маргаритка се скри отново, а новата мацка полюбопитства къде се намира. След като обиколи и поразгледа имуществото на Маргаритка се намести най-нахално в спалнята й, разбира се, легна в другия край.


понеделник, 2 март 2009 г.

Домашен щурец – Acheta domesticus




В домашни условия щуреца се използва като храна за някои гризачи и други бозайници, насекомоядни влечуги – гекони, хамелеони, червенобузи костенурки, земноводни, паяци и др. Той е подходящ като ежедневна храна поради високото съдържание на протеини и ниското съдържание на мазнини, в сравнение с други насекоми използвани за същата цел. За храна не трябва да се използват само щурци. Необходимо е да разнообразявате менюто на вашите любимци.

Систематика:

Царство: Animalia
Тип: Arthropoda
Подтип: Hexapoda
Клас: Insecta
Подклас: Pterygota
Разред: Orthoptera
Семейство: Gryllidae
Подсемейство:Gryllinae
Род: Acheta
Вид: A. domesticus

Биология:

Правокрили насекоми от семейство Gryllidae. Тялото се разделя на глава, торакс и коремче, което при женските завършва с яйцеполагало.
Тялото при A. domestica е жълтеникаво-кафяво с тъмни напречни ивици.
Развитието е пряко без метаморфоза. Новоизлюпените представляват умалени копия на възрастните.
Щурците са всеядни насекоми и се хранят както с диворастящи, така и с културни растения.


Отглеждане в домашни условия:

Място:
Щурците не са претенциозни към мястото за отглеждане. Могат да се отглеждат в различни по големина пластмасови кутии, стъклени съдове, терариум, големи бутилки от минерална вода. Необходим е субстрат – торфопочвена смес, талаш, вестници или друга подложка, които трябва периодично да се почистват и подменят. Съда трябва да е покрит с капак. Необходима е добра вентилация.

Температура и влажност:
За отопление може да се използва обикновена крушка.

Хранене:
Всеядни са. Често проявяват канибализъм. Хранят се както с растителна храна – треви, глухарчета, покълнало жито, тиква, плодове и зеленчуци, така и с хляб, овесени ядки, жито, трици, котешка или кучешка храна на гранули и др.

Вода:
Може да се използват поилки с навлажнен памук или само навлажнен памук.

Размножаване и развитие:
За размножаването са необходими половозрели мъжки и женски. В терариума се поставя съд с торф, в който женските ще снесат. Може да използвате пластмасови кутии, тарелки, кори от яйца. Съда задължително се покрива със ситна мрежа или комарник, за да не бъдат изядени яйцата от възрастните. Торфа трябва да се навлажнява, като се поддържа влажност около 30-40%, а температурата трябва да е над 30º С.
След оплождане женските пробождат субстрата с яйцеполагалата си и снасят в него. Яйцата са продълговати и бели.

Инкубация, отглеждане и хранене на малките:
След около две седмици се излюпват малките.
Добре е след снасяне, съда с яйцата да се премести в друг терариум, където да бъдат отгледани новоизлюпените. Имагинират след 8 седмици.
Желателно е да се гледат отделно от възрастните. Най-подходяща храна за ново излюпилите се щурци са пшеничните трици

неделя, 1 март 2009 г.

Венерина мухоловка - Dionaea muscipula



Благодарение на своя вид и оцветяване, венерината мухоловка е една от най-интересните и предпочитаните декоративни стайни растения.

Почва: Почвеният субстрат за насекомоядни включва торф и перлит в съотношение 7:3. Може да се използва смес от пясък, но не речен или морски, който съдържа минерали. В този случай пропорциите между торфа и пясъка са 1:1.

Пресаждане: Пресаждането се извършва веднъж в годината или на всеки две години рано през пролетта. Растението се пресажда в свеж субстрат за насекомоядни.

Поливане: Полива се само с дестилирана дейонизирана вода или с дъждовна. Чешмяната или изворна вода не се препоръчват. Почвата трябва да е постоянно влажна, но не и подгизнала. Добре е саксията да се държи в тънка чинийка, в която постоянно да има 2 пръста вода. Така почвата ще бъде винаги влажна, а водата ще повиши и въздушната влажност около саксията.

Торене: Както при всички насекомоядни торенето не е необходимо и понякога вредно. И все пак ако растението има нужда от подхранване, може да се употреби кисел тор, който трябва да бъде разреден три пъти повече от обикновеното. Торта се разрежда с дестилирана вода. Растението се пръска с разтвора, като се внимава да не се мокри почвата.

Хранене: Две-три мухи на месец са напълно достатъчни за нормалния растеж на мухоловката. Повече мухи или други насекоми допринасят за големината и яркостта на растението. Прехранването на мухоловката води до почерняване и опадане на листата, както и прекалено големи за листото мухи. Това е нормално. Ако по листото се появи почерняване, добре е да се премахне листа, за да не засегне и останалата част от растението. Никога не хранете мухоловката с месо!

Светлина: В периода на растеж (пролет-лято) растението има нужда от много и директна слънчева светлина. Ако желаете червеният цвят да е по-интензивен необходими са поне 4 часа дневно пряка слънчева светлина. В противен случай растението ще остане зелено. Дионеята вирее най-добре на южен или югоизточен прозорец. По време на летните горещини е добре да бъде поставено на източен прозорец.

Въздух и влажност: Мухоловката има нужда от голяма влажност и е добре да се оросява с дестилирана вода два пъти дневно – сутрин и вечер. През топлите месеци обича топли места, а през зимата на хладно, но температурите не бива да падат под нулата.

Зимен сън: През зимата дионеята предпочита малко светлина и ниска температура. За мухоловката този период е изключително важен, защото растението изпада в хибернаци, която трае 3 месеца. През този период растението трябва да е на хладно и при малко светлина. Полива се рядко, така че почвата да е винаги влажна и никога суха.
В зависимост от това колко ниска е температурата (1 до 5 градуса), растението ще изпадне в дълбока хибернация и може да се държи на тъмно място (гараж или хладилник), а най-вероятно листата ще опадат. Ако температурите са по-високи (между 6 и 12 градуса), необходима е повече светлина, а листата е вероятно да се запазят през зимата.
Метода на хладилника се прилага, ако нямате възможност да осигурите необходимите условия за естествена хибернация. Необходимо е да извадите луковицата, да премахнете листата, да напръскате с фунгицид и да запечатате луковицата в найлоново или друго пликче. В края на зимата или началото на пролетта луковицата се засажда в почва за насекомоядни.

Размножаване: Мухоловката може да се размножава по 3 начина:
1. Естествено разделяне на луковицата.
Това е най-бързия начин да се сдобиете с ново растение. Но за нещастие, растението не се дели по наше желание. Когато настъпи момента за подялбата на луковицата, тя може да се раздели и пресади веднага, като след една година новото растение се сдобива със собствена коренова система. Най-добре се разсажда през пролетта.
2. Чрез листа/резници
През пролетта или рано през лятото може да се вземат листа, от които по-късно ще се развие новото растение. Взимат се само най-здравите листа, които се откъсват направо от луковицата. Листа се поставя хоризонтално в субстрата, като само краищата се покриват с тънък слой пръст. Държи се на топло, влажно и светло място, като саксията може да се покрие с найлоново пликче. Младите растения се появяват след няколко седмици в края на листа, а могат да се разсадят след няколко месеца.
3. Чрез семена
Един от най-бавните и трудни начини за размножаване. Цъфтежа сам по себе си много изтощава майчиното растение, а много често може да доведе до летален изход. Семките трябва да бъдат засадени веднага, след като узреят или да се поставят в хладилника, докато бъдат засадени. Достатъчно е да бъдат посадени във влажна почва. Оставете достатъчно място на растението да се развива. Държи се на топло, светло и влажно, в найлоново пликче под лампа. Пресаждането на младите растения става чак след година.

Насекомоядни растения

Насекомоядни растения

Месоядните са многогодишни растения, които се изхранват с насекоми и други животни. Тези растения произхождат от Северна Америка. В групата на насекомоядните спадат близо 400 различни вида които нямат много общи черти, освен начина на хранене. Някой привличат жертвите си – мухи, мравки, оси, молци и други в ярко обагрените си клопки. За да разградят и усвоят насекомите, растението смила жертвата с помощта на ензими, които си набавя с помощта на симбионти бактерии. В резултат на химичните процеси азота се отделя от минералните вещества и растението ги усвоява. След като насекомото бива разградено, листата-капани отново се отварят, а от жертвата остава само хитиновият скелет, който по-късно вятъра отнася.
Други растения са развили система за отделяне на капки лепкави и миризливи течности. В опита си да се освободи, насекомото все повече са омотава в лепкавата маса. Преди да настъпи храносмилането, жертвата бива задушена.

Според начина на хранене, насекомоядните растения се делят на 3 групи.

Първата група включва растения, чийто листа образуват капани от двуделната петура, завършваща с дълги бодли на края. Най-популярният представител на групата е Dionaea muscipula - растението от род Nephentales. Дионеята идва от Северна и Южна Каролина. Нейните листа са разделени на два еднакви дяла, по края на които има множество бодли. Червеният цвят на капаните привлича насекомите. Капаните се активират от допир и се затварят за по малко от секунда, а насекомото остава затворено зад решетките на листа.
След като жертвата попадне в капана, растението активира ензими, сред които е и ензима пепсин. Процеса на разграждане трае до 10 дни, докато листата не се отворят отново и станат готови за лов. Един лист може да извършва този процес 3-4 пъти, след което изсъхва и пада.

Втората група насекомоядни растения включва видове, чиито листа имат формата на канички. Тези кани привличат насекомите със сладката си миризма. Ензимите, които се отделят в каните разграждат хванатите в плен насекоми. Към този вид насекомоядни спадат три семейства, разпространени по всички континенти. Растенията от семейство Nepenthaceae обитават Европа. В Америка се срещат представителите на семейство Sarraceniacea, докато австралийската мухоловка Cephalotus сама формира семейство Cephalotacea. Интереса към представителите на тези растения все повече нараства.


Третата група обхваща 5 вида от семейство Lentibulariacea. Растенията от тази група имат листа. Те са изцяло потопени във вода и снабдени с мехурчета изпълнени с вода, на които са разположени власинките. Това са най-разпространените насекомоядни растения. Срещат се както във вода, така и на сушата.
Когато насекоми или малки рибки докоснат власинките на мехура, той се разширява и обгръща плячката. Отвора на листа се затваря за 1/3 секунда, докато жертвата не се храносмила и абсорбира. След приключване на процеса насекомото отваря листа и изхвърля непотребните части.


Систематика:

Двусемеделни растения:

• Разред Asterales
o Семейство Stylidiaceae
-Stylidium (trigger plants, a borderline carnivore)


• Разред Caryophyllales,
o Семейство Dioncophyllaceae
-Triphyophyllum
o Семейство Drosophyllaceae
-Drosophyllum
o Семейство Droseracaeae
-Aldrovanda
-Dionaea
-Drosera
o Семейство Nepenthaceae
-Nepenthes
-Anurosperma


• Разред Ericales
o Семейство Roridulaceae
-Roridula
o Семейство Sarraceniaceae
-Sarracenia
-Darlingtonia
-Heliamphora


• Разред Lamiales
o Семейство Byblidaceae
-Byblis
o Семейство Lentibulariaceae
-Pinguicula
-Genlisea
-Utricularia

o Семейство Martyniaceae
-Ibicella
• Семейство Oxalidales
o Cephalotus


Едносемеделни растения:
• Разред Poales
o Семейство Bromeliaceae
-Brocchinia
-Catopsis
o Семейство Eriocaulaceae
-Paepalanthus



Дрозофилиум - Drosophyllum lusitanicum
Сем. Droseraceae





Ендемично насекомоядно растение, което се среща в гористите райони на Северно Мароко. Расте в скалните пукнатини. Има удължени листа и жълти цветове. Листата му са покрити с два типа власинки. Едните отделят лепкава течност, която се точи и служи за хващане на преминаващите насекоми, а другите произвеждат храносмилателен сок. Той съдържа ензими, които разлагат меките части на хванатото насекомо.
Дрозофилиумът е необикновено “лаком” – за един ден успява да улови до 200 насекоми.


Дионея – Dionaea muscipula
Сем. Droseraceae






В горските блата на Каролина (САЩ) се среща дребно тревисто насекомоядно растение – американска мухоловка, дионея (Dionea muscipula). При нея орган за хващане е цялата назъбена двуделна петура, която почти изцяло се е разпростряла на земята. Тя се сгъва по дължината на главния нерв. Червените храносмилателни жлези са на горната повърхност на петурата и примамват насекомите. Щом насекомото кацне на листата, листните петури се затварят поради дразнението на чувствителните власинки. Затварянето на капана не е съвсем плътно и по-дребните насекоми могат да избягат.
След като насекомото попадне в капана, от жлезите започва да се отделя сок, а листната петура се затяга още повече, като силно сплесква тялото на жертвата. Изяждането обикновено трае от няколко дни до няколко седмици.


Росянка - Drosera rotundifolia
Сем. Droseraceae





Във влажни и блатисти места, особено по високи торфища сред купища торфен мъх може да забележите дребно растение с характерни кръгли листа, разположени в розетка. Това е росянката Drosera rotundifolia. По листата на росянката има множество власинки, които играят ролята на жлези и отделят капки лепкава течност с аромат на мед. Капките приличат на роса – оттук и наименованието на растението. Примамени от сладката течност, насекомите залепват за нея. Насекомото се дърпа и дразни чувствителните власинки, те се сгъват по средата и притискат жертвата към петурата. Жлезите започват да отделят ензими, които разлагат белтъчините,а това помага на растението да усвои меките части от тялото на насекомото. Твърдите части остават върху петурата и вятърът ги отвява.
Реакцията на влакънцата-жлези на росянката е кратка и трае около 10 секунди, при което в продължение на една минута след хващане на насекомите жлезите се извиват на почти 180º.
Росянката реагира необикновено бързо. Дори най-дребните части от насекомото, парченца месо или прашец, белтъчини предизвикват бързо дразнене и сгъване на власинките-жлези и растението. Росянкатhttp://www.blogger.com/img/blank.gifа не реагира вследствие на дразнене само на власинките – навлязлото чуждо тяло трябва да съдържа белтъчни вещества. Растението не реагира на докосване с топче хартия, стъкло или парченце дървесина.
Почти във всички части на света може да се срещне един или повече видове росянка, всеки от които се отличава със свойството да хваща и изяжда насекоми.



Непентес - Nepenthes
Сем. Nepenthaceae





В тропическите гори на Борнео, Нова Гвинея и Мадагаскар растат насекомоядни растения, наречени Непентес. При тях хватателен орган са листата, оформени като канички. Видовете, на които листата са видоизменени по този начин са предимно пълзящи, така че каничките нерядко висят от значителна височина.
При всички видове Непентес хватателните органи са червеникави и обградени от т. нар. якичка. На едно място стената на каничката се издължава, като образува капаче. На долната страна на капачето има множество нектарници, които служат за привличане на насекомите. В якичката, която огражда отвора, има много нектарници, които карат насекомото да навлиза все по-навътре в каничката и така загубва равновесие и пада в по-ниското разположената зона на жлезите, която достига дъното на каничката. Спускането му става по влакнестата гладка вътрешна стена. Жлезите отделят храносмилателен сок, който се натрупва в такова количество, че насекомото се удавя в него, а после растението го усвоява. Освен ензими , храносмилателният сок съдържа мравчена киселина, която предпазва телата на насекомите от гниене. Количеството течност, изпълваща каничката, зависи от водата, с която разполага растението.



Сарацения - Sarracenia
Сем. Sarraceniaceae





В източната част на Северна Америка се срещат необикновено интересни насекомоядни растения – сарацениите. Всички листа на сараценията са видоизменени в своеобразни хватателни органи, обикновено чашки. Най-големи са чашките на S. drummondii, които понякога достигат до 75 см дължина. Над отвора, който води към вътрешността, се издига зеленикаво капаче, с пурпурно червени жилки. При отвора има много нектароотделящи жлези, с които растението примамва насекомите. След като влезе в чашката, насекомото се подхлъзва и пада на дъното. Излизането му от капана е невъзможно, понеже власинките препречват пътя на горе към отвора. Хванатото насекомо загива, удавено в течността, с която е изпълнена долната част на резервоара. Тя съдържа храносмилателен сок, който разлага тялото на насекомото, след като растението го асимилира чрез клетките на тъканта, покриваща вътрешността на чашката. В по-старите екземпляри сарацении пластът на тленни останки на насекомите излиза извън абсорбционната зона. Там, където храносмилателен сок вече не се отделя, телата на насекомите се разлагат под действието на въздуха и излъчват неприятна миризма.