Да ви представя Мъни, Цай Пигу и бебетата

Мъни Сиао Шу
Мъни е голяма палавнница. Непрекъснати гризе и чопли нещо, прави опити за бягство, нищо не и убягва от погледа, но е невероятна сладурана!



Цай Пигу - майката на 4 прекрасни бебета


Ето ги и тях:



Родени са на 8 февруари. Две женски и две мъжки са. Момченцата са Мънчо и Бандитко, а младите дами са Рени и Писанка.

Ще ви представя и дребните по отделно:

Това е Мънчо. Много е палав и пъргав. Научи се как да бяга от кутията, когато е отворена, за това вече не ги оставяме бе надзор с отворен капак. Мънчо има черно петно на опашката си.


Писанката
Писанката е много кротка и послушна.


Бандитко
Факир по измъкванията, майстор на белите и пръв другар в игрите на палавия си брат Мънчо. Има черно петно на лявото си око.


И сладката Рени
Ренката има черно петънце на гръбчето. Много е сладка и игрива.

Китайски мишки

Тези мишлета са изключително интересни, не само заради мъничките си размери, но и като поведение, окраска, начин на живот. Те са подходящи за всеки - за малки и големи любители на гризачи, а също и за хора с малко свободно време.
Не изискват особени грижи.

Описание:
Дребни по размер бели мишки с черни петна по задната част на главата и врата, по предните крайници, около опашката и по задните крака, понякога имат петна и по гърба, рамената, муцунката. Ириса е тъмен.



Отглеждане:
Китайските мишки нямат особени изисквания към пространството. Лесно могат да се гледат и в по-малък съд - пластмасова кутия, аквариум, клетка за гризачи и др. Първоначално отглеждах моите в кръгъл аквариум за рибки с дебел слой талаш, в който те плуваха.


Ето как изглежда в момента жилището на моите.


В клетката им е необходим достатъчно дебел слой талаш, в който през деня спят заровени, къщичка за укритие, която може да направите сами от подръчни материали или да им купите от някой зоомагазин, хранилка и поилка.
За укритие на моите мишоци използвах картонена кутия от чай, като изрязах малък отвор на предната стена на кутията за вход. Оставих капаха да се отваря свободно, за да можем да ги наблюдаваме когато са вътре. Получи се доста добре и дори красиво, но единственият недостатък на картонената кутия е, че мишките й виждат сметката мног0 бързо. До вечерта направиха дупка в единия ъгъл. За около седмица успяха да я направят на парчета. В момента кутията прилича по-скоро на колиба, но още им върши работа.
За това ви препоръчвам нещо готово, направено от дърво или пластмаса.

Поведение:
Китайските мишки както повечето гризачи са нощни животни. Денем прекарват повечето време в сън, заровени в талаша или в своето укритие, като често се събуждат, само за да похапнат. Изключително социални са.
Аз гледам две женски, едната от които беше бременна. Направи ми впечатление, че и двете полагаха огромно грижи за малките след като се родиха. В момента са 6.

Хранене:
Хранят се с храна за гризачи - гранули, зърна пшеница, царевица, овес, плодове и зеленчуци - моркови, ябълки, но не отказват и насекоми (брашнени червеи и щурци, каквито давам на геконите).

Размножаване:
Размножаването при гризачите е лесно. Раждат най-често 4 малки. За тяхното отглеждане полагат грижи всички лели, освен майката. Малките се раждат голи и слепи, както при другите гризачи. Имат розов цвят и тънка кожа, през която прозират органите и кръвоносните съдове. Първоначално пръстите им са слепени с ципа, ушните миди са затворени и прилепнали към тялото. Опашката е къса.
Малките растат изключително бързо и за няколко дни кожата изсветлява и само на определени места се пигментира. Пръстите се разделят, нарастват на дължина и опашката се удължава. Ушите започват да се отделят от тялото и щръкват свободно. Постепенно се окосмяват. След втората седмица вече са покрити с козина, приличат на възрастните и проглеждат.

Маргаритка

Да ви представя моя Eublepharis macularius - Маргаритка :)




Маргаритка е едно наистина невероятно същество.
Преди да го взема си мислех, че той ще е просто гущер, който по цял ден ще се крие в укритието си, ще похапва с охота щурци, ще дреме върху някой камък и цялото ни общуване ще се свежда до храненето му и чистенето на терариума му.
Но не се оказах права.
Ето и неговата история ...

В началото.
Първият контакт ...
Взех Маргаритка на 14 февруари. Дам, деня на влюбените - Св. Валентин, макар лично аз да уважавам повече нашия си светец - Трифон Зарезан. Беше невероятно студен ден. Колкото и да бързах да се прибера вкъщи с моята Валентинка, студа беше голям проблем за нас, тъй като Маргаритка е студенокръвен. Когато се прибрахме у дома той беше почти неподвижен, вцепенен, не усещах да диша, не показваше никакви признаци на живот. А беше толкова малък и нежен с тъничките си крачета и малката си муцунка ... доста ми изкара акъла дребосъка. Веднага пуснах печката и той се размърда. Слава богу всичко беше наред.
Настаних го в новия му дом - широк мезонет, 50 на 30 см, постлан с килимче от маргаритки, с луксозна кокосова черупка, заради която си счупих джобния нож докато правех отвора.
При първият ми контакт с нея, тя облиза ръката ми със сладкото си малко розово езиче. Невероятен жест от нейна страна, породен по-скоро от любопитство, а не от някой друго чувство :)
И все пак с език облизват не само субстрата, но и себеподобните, контактувайки помежду си. Мисля, че се харесахме :)


Хранене
Първия изяден щурец ...

През първия ден Маргаритка отказа да хапне щурец, но беше много жадна. Дългия път, студа, софийския градски транспорт и новото място й дойдоха в повече.
На другия ден беше доста изгладняла и реши да опита от манджата.
Вечерята която бях приготвила се състоеше от сочен протеинов щурец, овъргалян в калции. Мммм, звучи вкусно, нали. Лакомницата го лапна бързо и го глътна още жив.

Първата любов:
Седмица след като взех Маргаритка се оказах с втори гекон - женски.
Мацката е невероятно красива, разцветка jungle - по-тъмна и с надлъжни ивици по тялото. Освен това е много темпераментна.



Извадих Маргаритка от скривалището й, за да я запозная с новата й приятелка. Не знаех каква реакция да очаквам. Отначало само се облизаха за поздрав и после всеки пое към различен край на терариума. Маргаритка се скри отново, а новата мацка полюбопитства къде се намира. След като обиколи и поразгледа имуществото на Маргаритка се намести най-нахално в спалнята й, разбира се, легна в другия край.

Домашен щурец – Acheta domesticus




В домашни условия щуреца се използва като храна за някои гризачи и други бозайници, насекомоядни влечуги – гекони, хамелеони, червенобузи костенурки, земноводни, паяци и др. Той е подходящ като ежедневна храна поради високото съдържание на протеини и ниското съдържание на мазнини, в сравнение с други насекоми използвани за същата цел. За храна не трябва да се използват само щурци. Необходимо е да разнообразявате менюто на вашите любимци.

Систематика:

Царство: Animalia
Тип: Arthropoda
Подтип: Hexapoda
Клас: Insecta
Подклас: Pterygota
Разред: Orthoptera
Семейство: Gryllidae
Подсемейство:Gryllinae
Род: Acheta
Вид: A. domesticus

Биология:

Правокрили насекоми от семейство Gryllidae. Тялото се разделя на глава, торакс и коремче, което при женските завършва с яйцеполагало.
Тялото при A. domestica е жълтеникаво-кафяво с тъмни напречни ивици.
Развитието е пряко без метаморфоза. Новоизлюпените представляват умалени копия на възрастните.
Щурците са всеядни насекоми и се хранят както с диворастящи, така и с културни растения.


Отглеждане в домашни условия:

Място:
Щурците не са претенциозни към мястото за отглеждане. Могат да се отглеждат в различни по големина пластмасови кутии, стъклени съдове, терариум, големи бутилки от минерална вода. Необходим е субстрат – торфопочвена смес, талаш, вестници или друга подложка, които трябва периодично да се почистват и подменят. Съда трябва да е покрит с капак. Необходима е добра вентилация.

Температура и влажност:
За отопление може да се използва обикновена крушка.

Хранене:
Всеядни са. Често проявяват канибализъм. Хранят се както с растителна храна – треви, глухарчета, покълнало жито, тиква, плодове и зеленчуци, така и с хляб, овесени ядки, жито, трици, котешка или кучешка храна на гранули и др.

Вода:
Може да се използват поилки с навлажнен памук или само навлажнен памук.

Размножаване и развитие:
За размножаването са необходими половозрели мъжки и женски. В терариума се поставя съд с торф, в който женските ще снесат. Може да използвате пластмасови кутии, тарелки, кори от яйца. Съда задължително се покрива със ситна мрежа или комарник, за да не бъдат изядени яйцата от възрастните. Торфа трябва да се навлажнява, като се поддържа влажност около 30-40%, а температурата трябва да е над 30º С.
След оплождане женските пробождат субстрата с яйцеполагалата си и снасят в него. Яйцата са продълговати и бели.

Инкубация, отглеждане и хранене на малките:
След около две седмици се излюпват малките.
Добре е след снасяне, съда с яйцата да се премести в друг терариум, където да бъдат отгледани новоизлюпените. Имагинират след 8 седмици.
Желателно е да се гледат отделно от възрастните. Най-подходяща храна за ново излюпилите се щурци са пшеничните трици

Венерина мухоловка - Dionaea muscipula



Благодарение на своя вид и оцветяване, венерината мухоловка е една от най-интересните и предпочитаните декоративни стайни растения.

Почва: Почвеният субстрат за насекомоядни включва торф и перлит в съотношение 7:3. Може да се използва смес от пясък, но не речен или морски, който съдържа минерали. В този случай пропорциите между торфа и пясъка са 1:1.

Пресаждане: Пресаждането се извършва веднъж в годината или на всеки две години рано през пролетта. Растението се пресажда в свеж субстрат за насекомоядни.

Поливане: Полива се само с дестилирана дейонизирана вода или с дъждовна. Чешмяната или изворна вода не се препоръчват. Почвата трябва да е постоянно влажна, но не и подгизнала. Добре е саксията да се държи в тънка чинийка, в която постоянно да има 2 пръста вода. Така почвата ще бъде винаги влажна, а водата ще повиши и въздушната влажност около саксията.

Торене: Както при всички насекомоядни торенето не е необходимо и понякога вредно. И все пак ако растението има нужда от подхранване, може да се употреби кисел тор, който трябва да бъде разреден три пъти повече от обикновеното. Торта се разрежда с дестилирана вода. Растението се пръска с разтвора, като се внимава да не се мокри почвата.

Хранене: Две-три мухи на месец са напълно достатъчни за нормалния растеж на мухоловката. Повече мухи или други насекоми допринасят за големината и яркостта на растението. Прехранването на мухоловката води до почерняване и опадане на листата, както и прекалено големи за листото мухи. Това е нормално. Ако по листото се появи почерняване, добре е да се премахне листа, за да не засегне и останалата част от растението. Никога не хранете мухоловката с месо!

Светлина: В периода на растеж (пролет-лято) растението има нужда от много и директна слънчева светлина. Ако желаете червеният цвят да е по-интензивен необходими са поне 4 часа дневно пряка слънчева светлина. В противен случай растението ще остане зелено. Дионеята вирее най-добре на южен или югоизточен прозорец. По време на летните горещини е добре да бъде поставено на източен прозорец.

Въздух и влажност: Мухоловката има нужда от голяма влажност и е добре да се оросява с дестилирана вода два пъти дневно – сутрин и вечер. През топлите месеци обича топли места, а през зимата на хладно, но температурите не бива да падат под нулата.

Зимен сън: През зимата дионеята предпочита малко светлина и ниска температура. За мухоловката този период е изключително важен, защото растението изпада в хибернаци, която трае 3 месеца. През този период растението трябва да е на хладно и при малко светлина. Полива се рядко, така че почвата да е винаги влажна и никога суха.
В зависимост от това колко ниска е температурата (1 до 5 градуса), растението ще изпадне в дълбока хибернация и може да се държи на тъмно място (гараж или хладилник), а най-вероятно листата ще опадат. Ако температурите са по-високи (между 6 и 12 градуса), необходима е повече светлина, а листата е вероятно да се запазят през зимата.
Метода на хладилника се прилага, ако нямате възможност да осигурите необходимите условия за естествена хибернация. Необходимо е да извадите луковицата, да премахнете листата, да напръскате с фунгицид и да запечатате луковицата в найлоново или друго пликче. В края на зимата или началото на пролетта луковицата се засажда в почва за насекомоядни.

Размножаване: Мухоловката може да се размножава по 3 начина:
1. Естествено разделяне на луковицата.
Това е най-бързия начин да се сдобиете с ново растение. Но за нещастие, растението не се дели по наше желание. Когато настъпи момента за подялбата на луковицата, тя може да се раздели и пресади веднага, като след една година новото растение се сдобива със собствена коренова система. Най-добре се разсажда през пролетта.
2. Чрез листа/резници
През пролетта или рано през лятото може да се вземат листа, от които по-късно ще се развие новото растение. Взимат се само най-здравите листа, които се откъсват направо от луковицата. Листа се поставя хоризонтално в субстрата, като само краищата се покриват с тънък слой пръст. Държи се на топло, влажно и светло място, като саксията може да се покрие с найлоново пликче. Младите растения се появяват след няколко седмици в края на листа, а могат да се разсадят след няколко месеца.
3. Чрез семена
Един от най-бавните и трудни начини за размножаване. Цъфтежа сам по себе си много изтощава майчиното растение, а много често може да доведе до летален изход. Семките трябва да бъдат засадени веднага, след като узреят или да се поставят в хладилника, докато бъдат засадени. Достатъчно е да бъдат посадени във влажна почва. Оставете достатъчно място на растението да се развива. Държи се на топло, светло и влажно, в найлоново пликче под лампа. Пресаждането на младите растения става чак след година.

Насекомоядни растения

Насекомоядни растения

Месоядните са многогодишни растения, които се изхранват с насекоми и други животни. Тези растения произхождат от Северна Америка. В групата на насекомоядните спадат близо 400 различни вида които нямат много общи черти, освен начина на хранене. Някой привличат жертвите си – мухи, мравки, оси, молци и други в ярко обагрените си клопки. За да разградят и усвоят насекомите, растението смила жертвата с помощта на ензими, които си набавя с помощта на симбионти бактерии. В резултат на химичните процеси азота се отделя от минералните вещества и растението ги усвоява. След като насекомото бива разградено, листата-капани отново се отварят, а от жертвата остава само хитиновият скелет, който по-късно вятъра отнася.
Други растения са развили система за отделяне на капки лепкави и миризливи течности. В опита си да се освободи, насекомото все повече са омотава в лепкавата маса. Преди да настъпи храносмилането, жертвата бива задушена.

Според начина на хранене, насекомоядните растения се делят на 3 групи.

Първата група включва растения, чийто листа образуват капани от двуделната петура, завършваща с дълги бодли на края. Най-популярният представител на групата е Dionaea muscipula - растението от род Nephentales. Дионеята идва от Северна и Южна Каролина. Нейните листа са разделени на два еднакви дяла, по края на които има множество бодли. Червеният цвят на капаните привлича насекомите. Капаните се активират от допир и се затварят за по малко от секунда, а насекомото остава затворено зад решетките на листа.
След като жертвата попадне в капана, растението активира ензими, сред които е и ензима пепсин. Процеса на разграждане трае до 10 дни, докато листата не се отворят отново и станат готови за лов. Един лист може да извършва този процес 3-4 пъти, след което изсъхва и пада.

Втората група насекомоядни растения включва видове, чиито листа имат формата на канички. Тези кани привличат насекомите със сладката си миризма. Ензимите, които се отделят в каните разграждат хванатите в плен насекоми. Към този вид насекомоядни спадат три семейства, разпространени по всички континенти. Растенията от семейство Nepenthaceae обитават Европа. В Америка се срещат представителите на семейство Sarraceniacea, докато австралийската мухоловка Cephalotus сама формира семейство Cephalotacea. Интереса към представителите на тези растения все повече нараства.


Третата група обхваща 5 вида от семейство Lentibulariacea. Растенията от тази група имат листа. Те са изцяло потопени във вода и снабдени с мехурчета изпълнени с вода, на които са разположени власинките. Това са най-разпространените насекомоядни растения. Срещат се както във вода, така и на сушата.
Когато насекоми или малки рибки докоснат власинките на мехура, той се разширява и обгръща плячката. Отвора на листа се затваря за 1/3 секунда, докато жертвата не се храносмила и абсорбира. След приключване на процеса насекомото отваря листа и изхвърля непотребните части.


Систематика:

Двусемеделни растения:

• Разред Asterales
o Семейство Stylidiaceae
-Stylidium (trigger plants, a borderline carnivore)


• Разред Caryophyllales,
o Семейство Dioncophyllaceae
-Triphyophyllum
o Семейство Drosophyllaceae
-Drosophyllum
o Семейство Droseracaeae
-Aldrovanda
-Dionaea
-Drosera
o Семейство Nepenthaceae
-Nepenthes
-Anurosperma


• Разред Ericales
o Семейство Roridulaceae
-Roridula
o Семейство Sarraceniaceae
-Sarracenia
-Darlingtonia
-Heliamphora


• Разред Lamiales
o Семейство Byblidaceae
-Byblis
o Семейство Lentibulariaceae
-Pinguicula
-Genlisea
-Utricularia

o Семейство Martyniaceae
-Ibicella
• Семейство Oxalidales
o Cephalotus


Едносемеделни растения:
• Разред Poales
o Семейство Bromeliaceae
-Brocchinia
-Catopsis
o Семейство Eriocaulaceae
-Paepalanthus



Дрозофилиум - Drosophyllum lusitanicum
Сем. Droseraceae




Ендемично насекомоядно растение, което се среща в гористите райони на Северно Мароко. Расте в скалните пукнатини. Има удължени листа и жълти цветове. Листата му са покрити с два типа власинки. Едните отделят лепкава течност, която се точи и служи за хващане на преминаващите насекоми, а другите произвеждат храносмилателен сок. Той съдържа ензими, които разлагат меките части на хванатото насекомо.
Дрозофилиумът е необикновено “лаком” – за един ден успява да улови до 200 насекоми.


Дионея – Dionaea muscipula
Сем. Droseraceae





В горските блата на Каролина (САЩ) се среща дребно тревисто насекомоядно растение – американска мухоловка, дионея (Dionea muscipula). При нея орган за хващане е цялата назъбена двуделна петура, която почти изцяло се е разпростряла на земята. Тя се сгъва по дължината на главния нерв. Червените храносмилателни жлези са на горната повърхност на петурата и примамват насекомите. Щом насекомото кацне на листата, листните петури се затварят поради дразнението на чувствителните власинки. Затварянето на капана не е съвсем плътно и по-дребните насекоми могат да избягат.
След като насекомото попадне в капана, от жлезите започва да се отделя сок, а листната петура се затяга още повече, като силно сплесква тялото на жертвата. Изяждането обикновено трае от няколко дни до няколко седмици.


Росянка - Drosera rotundifolia
Сем. Droseraceae




Във влажни и блатисти места, особено по високи торфища сред купища торфен мъх може да забележите дребно растение с характерни кръгли листа, разположени в розетка. Това е росянката Drosera rotundifolia. По листата на росянката има множество власинки, които играят ролята на жлези и отделят капки лепкава течност с аромат на мед. Капките приличат на роса – оттук и наименованието на растението. Примамени от сладката течност, насекомите залепват за нея. Насекомото се дърпа и дразни чувствителните власинки, те се сгъват по средата и притискат жертвата към петурата. Жлезите започват да отделят ензими, които разлагат белтъчините,а това помага на растението да усвои меките части от тялото на насекомото. Твърдите части остават върху петурата и вятърът ги отвява.
Реакцията на влакънцата-жлези на росянката е кратка и трае около 10 секунди, при което в продължение на една минута след хващане на насекомите жлезите се извиват на почти 180º.
Росянката реагира необикновено бързо. Дори най-дребните части от насекомото, парченца месо или прашец, белтъчини предизвикват бързо дразнене и сгъване на власинките-жлези и растението. Росянкатhttp://www.blogger.com/img/blank.gifа не реагира вследствие на дразнене само на власинките – навлязлото чуждо тяло трябва да съдържа белтъчни вещества. Растението не реагира на докосване с топче хартия, стъкло или парченце дървесина.
Почти във всички части на света може да се срещне един или повече видове росянка, всеки от които се отличава със свойството да хваща и изяжда насекоми.



Непентес - Nepenthes
Сем. Nepenthaceae




В тропическите гори на Борнео, Нова Гвинея и Мадагаскар растат насекомоядни растения, наречени Непентес. При тях хватателен орган са листата, оформени като канички. Видовете, на които листата са видоизменени по този начин са предимно пълзящи, така че каничките нерядко висят от значителна височина.
При всички видове Непентес хватателните органи са червеникави и обградени от т. нар. якичка. На едно място стената на каничката се издължава, като образува капаче. На долната страна на капачето има множество нектарници, които служат за привличане на насекомите. В якичката, която огражда отвора, има много нектарници, които карат насекомото да навлиза все по-навътре в каничката и така загубва равновесие и пада в по-ниското разположената зона на жлезите, която достига дъното на каничката. Спускането му става по влакнестата гладка вътрешна стена. Жлезите отделят храносмилателен сок, който се натрупва в такова количество, че насекомото се удавя в него, а после растението го усвоява. Освен ензими , храносмилателният сок съдържа мравчена киселина, която предпазва телата на насекомите от гниене. Количеството течност, изпълваща каничката, зависи от водата, с която разполага растението.



Сарацения - Sarracenia
Сем. Sarraceniaceae




В източната част на Северна Америка се срещат необикновено интересни насекомоядни растения – сарацениите. Всички листа на сараценията са видоизменени в своеобразни хватателни органи, обикновено чашки. Най-големи са чашките на S. drummondii, които понякога достигат до 75 см дължина. Над отвора, който води към вътрешността, се издига зеленикаво капаче, с пурпурно червени жилки. При отвора има много нектароотделящи жлези, с които растението примамва насекомите. След като влезе в чашката, насекомото се подхлъзва и пада на дъното. Излизането му от капана е невъзможно, понеже власинките препречват пътя на горе към отвора. Хванатото насекомо загива, удавено в течността, с която е изпълнена долната част на резервоара. Тя съдържа храносмилателен сок, който разлага тялото на насекомото, след като растението го асимилира чрез клетките на тъканта, покриваща вътрешността на чашката. В по-старите екземпляри сарацении пластът на тленни останки на насекомите излиза извън абсорбционната зона. Там, където храносмилателен сок вече не се отделя, телата на насекомите се разлагат под действието на въздуха и излъчват неприятна миризма.

Cryptosporidium Vs. Eublepharis macularius

Паразити при леопардовия гекон

Cryptosporidium е патогенен едноклетъчен паразит от Тип Apicomplexa



Систематика на Cryptosporidium sp.

Царство: Protista
Тип: Apicomplexa
Клас: Conoidasida
Подклас: Coccidiasina
Разред Eucoccidiorida
Подразред: Eimeriorina
Семейство: Cryptosporidiidae
Род: Cryptosporidium

Cryptosporidium е паразит, който паразитира по голяма част от леопардовите гекони, особено такива от зоомагазините.
Криптоспоридиума има сложен жизнен цикъл и се предава по фекално-орален път.
Разпространява се най-често посредством ооцисти от заразени животни. Някои от начините за разпространение са чрез вода, храна, фекалии и всякакви предмети които са заразени с ооцисти.


Симптоми при криптоспоридиоза:

Анорексия
Повръщане
Диария
- може да се съдържа слуз в изпражненията
Депресия
Апатия
Дехидратация
Смърт

Начини за диагностициране на криптоспоридии:
- Чрез преглед и телесна проверка
- Изследване на изпражнения за ооцисти


За момента няма открит лек за криптоспоридиозата. Инфектираните животни могат да живеят от няколко седмици до няколко години след заразяването с криптосподирии.
В зависимост от гекона симптомите се проявяват различно. Единственият начин за 100% сигурна диагноза е с имунофлуоресцентен анализ чрез използване на моноклонални антитела - IFA тест (Immunofluorescence Antibody Analysis). При имунофлуоресценция се ползват основно макролиби.

На заразените леопардови гекони може да се осигури продължителен живот при внимателна грижа и осигуряване на хранителни добавки, течности и витамини. Заразените индивиди трябва да се отглеждат отделно, за да не заразят останалите влечуги.
Смята се, че видът който паразитира по леопардовият гекон Cryptosporidium varani не паразитира по човека и други животни, като земноводни, кучета, котки и птици.

За съжаление прогнозата за заразения леопардов гекон е неблагоприятна и евтаназията обикновено е пътя по който собственика и ветеринарят предпочитат да поемат. Все пак е възможно да доживее до няколко години, като пълната карантина, добрата хигиена и дезинфекцията са абсолютно задължителни, за да не се пренесе паразита при други домашни влечуги.
Ако се отглеждат други животни у дома, храната и принадлежностите им не трябва да се обменят помежду им и да имат контакт. Ако нещо от терариума на инфектираният гекон ще се употребява от друго животно задължително трябва да бъде дезинфекцирано с разтвор 10:1 вода:белина. Терариума трябва да се поддържа чист, а изпражненията трябва да се премахват колкото се може по-скоро.