Показват се публикациите с етикет леопардов гекон. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет леопардов гекон. Показване на всички публикации

понеделник, 16 март 2009 г.

Смяна на кожата - Eublepharis macularius

Първа смяна на кожата

Почти месец след като взех моя леопардов гекон си смени кожата за пръв път. За периода откакто го гледам порасна доста и му беше време да захвърли старото си тясно кожухче.

Смяната на кожата при влечугите е естествен процес. Тяхната кожа е вроговена, суха и нееластична и не може да нараства заедно с тях, както при бозайниците например. Те линеят подобно на насекомите.
Старата кожа се отделя и поради липсата на пигменти изглежда бяла и прозрачна. Такъв цвят придобива и гекона по време на смяната. След което кожата се разкъсва и чрез отриване в камъни или други предмети, а също и с помощта на крайниците, гекона съблича старата кожа.
За да протече по-лесно смяната е необходима малко повече влажност в укритието, която може да се осигури с намокрени салфетки, влажен торф или чрез пулверизиране на укритието.
След смяната проверете дали старата кожа е отстранена от всички части на тялото. Не трябва да остават участъци с несменена кожа по пръстите или опашката. Ако има такива се опитайте да ги отстраните. Може да натопите за кратко крачетата и опашката на гекона в хладка вода и да премахнете старата кожа.


В няколко снимки ще ви покажа как изглеждаше преди и след смяната на старата кожа.

Когато се прибрах следобяд и го отхлупих беше побелял, сякаш го бях поръсила с калция. Бях забелязала, че предния ден нямаше голям апетит и хапна само едно щурче.

Ето така изглежда докато сменя кожа:


До вечерта я смени самичък без моя намеса. Бях му сложила намокрена салфетка под кокоса и когато надникнах да видя какво прави той вече беше стигнал до кожата на краката. Изяде цялата си стара кожа.
Новата е доста по-тъмна от старата, но до другия ден изсветля.
Ето как изглеждаше веднага след смяната.


На другия ден възвърна по-светлата си "блондинска" окраска:

събота, 28 февруари 2009 г.

Отглеждане на Леопардов гекон

Леопардов гекон – Eublepharis macularius



Леопардовият гекон е лесен за отглеждане и се препоръчва за начинаещи тераристи. Пустинен вид. Нощно животно е и няма изискване към УВ лапма. Храни се с насекоми.

Терариум:
За терариум може да използвате както стъклен терариум или аквариум, така и пластмасова прозрачна кутия или друг удобен съд. Размерите на терариума трябва да са с дължина и ширина поне 50-60 на 25-30 см и са подходящ за един или за двойка, но ако отглеждате повече заедно е необходим по-голям терариум и наличието на повече укрития. Не се препоръчва гледането на два мъжки леопардови гекона заедно, тъй като те са териториални животни. Мъжките живеят на хареми. Възможно е отглеждането на един мъжки с 2-3 или повече женски (броя на геконите отглеждани заедно зависи от големината на терариума, както и наличието на достатъчно укрития).
В терариума задължително трябва да има укрития, които могат да бъдат изработени от глина или друг материал. Може да използвате и кокосови орехи, стари счупени глинени саксии или камъни, пластмасови кутии и въобще всичко което ви попадне с малко въображение може да се превърне в чудесно укритие.




Субстрат:
Геконите са пустинни животни и се отглеждат най-често върху среднозърнест пясък, който може да бъде смесен с торф, глина или друг субстрат. Така субстрата става по-твърд и дава възможност на гекона да си изкопае сам укрития.
За младите гекони пясъка не е желателен, тъй като често с храната поглъщат частици от него, които причиняват проблеми на храносмилателния тракт и понякога имат летален край. Младите могат да се отглеждат върху вестници, салфетки или подложки - reptile carpet. Те се подменят и почистват лесно.
В пясък могат да се преместят след 6-месечна възраст.

Аранжировка:
В терариума задължително трябва да има укрития. Както споменах, подходящи са глинени саксии, изработени от вас глинени пещери, кокосови орехи и др. Може да поставите и големи камъни, които трябва да бъдат добре прикрепени, да не се движат и местят, защото могат да паднат и затиснат животното.
В терариума може да се поставят и растения. Подходящи са сукулентни растения. При избора на такива ибягвайте кактуси с бодли или отровни растения – такива са например растенията от сем. Млечкови (Euphorbiaceae) или така наречените еуфорбии (тук спадат отглежданите в домашни условия коледни звезди, исусов венец, млечка и др.).
Подходящи са литопси, плеиоспилуси, алое, хавортия, сенецио и др. Растенията не са задължителни.

Осветление и отопление:
Геконите са нощни животни и не се нуждаят от осветление и УВ лампа през деня. През зимните студени месеци може да се монтира крушка за отопление.

Хранене:
Насекомоядни. В терариумни условия като най-предпочитана храна се използват щурците. Също така хлебарки, брашнени червеи (Tenebrio molitor), Zophobas morio, ларви на други насекоми, паячета и др. Храната трябва да се разнообразява. Задължително преди да се даде на гекона, храната трябва да се поръси с калции на прах. За да се усвои от организма калцият трябва да съдържа и витамин Д3. Повечето калции на прах, които се продават съдържат този витамин.
На възрастните гекони може да се сложи и купичка с калции, който да ближат.

Вода:
Геконите не пият много вода, но купичката с вода е задължителен компонент в терариума им. Геконите трябва да имат винаги прясна вода.

Влажност:
Висока влажност не е необходима. Леопардовите гекони са пустинни животни.

Пол:
Ако не смятате да отглеждате заедно няколко гекона определянето на пола не е от съществено значение.
Мъжките и женските леопардови гекони гледани отгоре си приличат. Определянето на пола става на коремната страна пред опашката. Мъжките имат преанални пори, разположени V-образно между задните крака в предната част на аналния отвор или в основата на опашката и хемипениални издутини,в които са разположени хемипенисите им. При женските липсват такива образувания.
Пола, както и при останалите влечуги се детерминира от температурата при инкубация. При по-ниски температури се излюпват женски, а при по-високи – мъжки.

Размножаване:
Половата зрялост при леопардовите гекони настъпва на възраст между 10 и 15 месеца, най-често след 1, 5 г. Мъжките са по-дълги от женските. Размножават се от март до септември. Женската обикновено снася две яйца тридесет дни след копулацията. Яйцата трябва да се инкубират. В зависимост от температурата при която се инкубират се определя пола на новоизлюпените. Малките се излюпват след 6 до 12 седмици.

Преди разножаване женската трябва да се внесе при мъжкия (не обратното). По време на копулацията мъжкият хапе врата на женската. След оплождане снася най-често 2 яйца. По това време женската има голяма необходимост от калции. Недостига на калции може да доведе до здравословни проблеми като костни заболявания и невъзможност за отлагане на яйцата след формирането им вътре в тялото й.
За инкубацията на яйцата е необходима по-висока влажност. Яйцата могат да се преместят в изкуствен инкубатор, който може да бъде стъклен или пластмасов с отвори за добра вентилация. Подходящ за инкубатора е влажен перлит.
В зависимост от температурата в инкубатора се определя пола на малките. Температурата трябва да е между 26,6 и 31, 11º С
При по-ниски температури между 26, 6 и 28,8 се излюпват предимно женски. При температури между 30 и 31,1 преобладават мъжки.
Яйцата се мътят 45-90 дни в зависимост от температурата в инкубатора.



Цветови форми:

Има различни цветови форми, най-разпространени от които са Normal, Jungle, High Yellow, Albino и др.

http://www.leopardgeckowiki.com/wiki/index.php?title=Category:Morphs

петък, 27 февруари 2009 г.

Eublepharis macularius

Леопардов гекон (Eublepharis macularius)

Леопардовият гекон е нощно животно, което се среща в пустините на Пакистан, Северна Индия, Афганистан и части от Иран.

Систематика:

Царство: Животни (Animalia)
Тип: Хордови (Chordata)
Клас: Влечуги (Reptilia)
Разред: Люспести (Sqamata)
Подразред: Гущери (Sauria)
Семейство: Гекони (Gekkonidae)
Подсемейство: Eublepharidae
Род: Eublepharis
Вид: Eublepharis macularius

Произход и разпространение:
Азиатски вид. Обитава скалисти и пустинни райони в Близкия изток. През деня се крие под камъни или в дупки в земята. Нощни животни са. Хранят се с различни насекоми.

Биология:
Леопардовият гекон е жълтеникаво оцветен с черни петна и райета. Окраската на младите се отличава от тази на възрастните. При младите кожата не е напетнена, а се редуват тъмни и жълтеникави ивици по гърба, които при различните разцветки могат да бъдат напречни или надлъжни, оцветени в бяло, ярко жълто, бледо жълтеникаво редувани с тъмно-кафяви или черни ивици. Постепенно с възрастта ивиците се разкъсват и придобиват петнист вид (оттук и името им).
Леопардовите гекони са средно големи гущери с максимална дължина до 20-25 см. Тялото е масивно, с дебела опашка. Както при останалите гущери леопардовият гекон може да откъсва опашката си при опасност. Пръстите нямат разширения подобно на другите гекони и те не могат да се катерят по отвесни повърхности. Завършват с нокти.
Леопардовият гекон спада към подсемейството на геконите със същински клепачи - Eublepharidae (ευ /eu/ - истински, същински, βλέφαρο /blepharо/ - клепач), но подобно на останалите гекони често навлажняват и почистват повърхността на очите си с език. Езика е месест и розов. С него често облизват повърността върху която ходят, себеподобни или ръката на стопаните си.
Леопардовите гекони са изключително интересни като поведение. Не са агресивни, макар понякога да хапят. Лесно свикват с човека, могат да се покатерват в ръката и дори да заспиват на дланта ви. Доста пъргави и бързи са, макар да се предвижват бавно и тежко.
Социални животни са. Един мъжки може да живее с няколко женски в един терариум. Те са изключително внимателни един към друг.