Показват се публикациите с етикет влечуги. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет влечуги. Показване на всички публикации

събота, 28 февруари 2009 г.

Cryptosporidium Vs. Eublepharis macularius

Паразити при леопардовия гекон

Cryptosporidium е патогенен едноклетъчен паразит от Тип Apicomplexa



Систематика на Cryptosporidium sp.

Царство: Protista
Тип: Apicomplexa
Клас: Conoidasida
Подклас: Coccidiasina
Разред Eucoccidiorida
Подразред: Eimeriorina
Семейство: Cryptosporidiidae
Род: Cryptosporidium

Cryptosporidium е паразит, който паразитира по голяма част от леопардовите гекони, особено такива от зоомагазините.
Криптоспоридиума има сложен жизнен цикъл и се предава по фекално-орален път.
Разпространява се най-често посредством ооцисти от заразени животни. Някои от начините за разпространение са чрез вода, храна, фекалии и всякакви предмети които са заразени с ооцисти.


Симптоми при криптоспоридиоза:

Анорексия
Повръщане
Диария
- може да се съдържа слуз в изпражненията
Депресия
Апатия
Дехидратация
Смърт

Начини за диагностициране на криптоспоридии:
- Чрез преглед и телесна проверка
- Изследване на изпражнения за ооцисти


За момента няма открит лек за криптоспоридиозата. Инфектираните животни могат да живеят от няколко седмици до няколко години след заразяването с криптосподирии.
В зависимост от гекона симптомите се проявяват различно. Единственият начин за 100% сигурна диагноза е с имунофлуоресцентен анализ чрез използване на моноклонални антитела - IFA тест (Immunofluorescence Antibody Analysis). При имунофлуоресценция се ползват основно макролиби.

На заразените леопардови гекони може да се осигури продължителен живот при внимателна грижа и осигуряване на хранителни добавки, течности и витамини. Заразените индивиди трябва да се отглеждат отделно, за да не заразят останалите влечуги.
Смята се, че видът който паразитира по леопардовият гекон Cryptosporidium varani не паразитира по човека и други животни, като земноводни, кучета, котки и птици.

За съжаление прогнозата за заразения леопардов гекон е неблагоприятна и евтаназията обикновено е пътя по който собственика и ветеринарят предпочитат да поемат. Все пак е възможно да доживее до няколко години, като пълната карантина, добрата хигиена и дезинфекцията са абсолютно задължителни, за да не се пренесе паразита при други домашни влечуги.
Ако се отглеждат други животни у дома, храната и принадлежностите им не трябва да се обменят помежду им и да имат контакт. Ако нещо от терариума на инфектираният гекон ще се употребява от друго животно задължително трябва да бъде дезинфекцирано с разтвор 10:1 вода:белина. Терариума трябва да се поддържа чист, а изпражненията трябва да се премахват колкото се може по-скоро.

петък, 27 февруари 2009 г.

Eublepharis macularius

Леопардов гекон (Eublepharis macularius)

Леопардовият гекон е нощно животно, което се среща в пустините на Пакистан, Северна Индия, Афганистан и части от Иран.

Систематика:

Царство: Животни (Animalia)
Тип: Хордови (Chordata)
Клас: Влечуги (Reptilia)
Разред: Люспести (Sqamata)
Подразред: Гущери (Sauria)
Семейство: Гекони (Gekkonidae)
Подсемейство: Eublepharidae
Род: Eublepharis
Вид: Eublepharis macularius

Произход и разпространение:
Азиатски вид. Обитава скалисти и пустинни райони в Близкия изток. През деня се крие под камъни или в дупки в земята. Нощни животни са. Хранят се с различни насекоми.

Биология:
Леопардовият гекон е жълтеникаво оцветен с черни петна и райета. Окраската на младите се отличава от тази на възрастните. При младите кожата не е напетнена, а се редуват тъмни и жълтеникави ивици по гърба, които при различните разцветки могат да бъдат напречни или надлъжни, оцветени в бяло, ярко жълто, бледо жълтеникаво редувани с тъмно-кафяви или черни ивици. Постепенно с възрастта ивиците се разкъсват и придобиват петнист вид (оттук и името им).
Леопардовите гекони са средно големи гущери с максимална дължина до 20-25 см. Тялото е масивно, с дебела опашка. Както при останалите гущери леопардовият гекон може да откъсва опашката си при опасност. Пръстите нямат разширения подобно на другите гекони и те не могат да се катерят по отвесни повърхности. Завършват с нокти.
Леопардовият гекон спада към подсемейството на геконите със същински клепачи - Eublepharidae (ευ /eu/ - истински, същински, βλέφαρο /blepharо/ - клепач), но подобно на останалите гекони често навлажняват и почистват повърхността на очите си с език. Езика е месест и розов. С него често облизват повърността върху която ходят, себеподобни или ръката на стопаните си.
Леопардовите гекони са изключително интересни като поведение. Не са агресивни, макар понякога да хапят. Лесно свикват с човека, могат да се покатерват в ръката и дори да заспиват на дланта ви. Доста пъргави и бързи са, макар да се предвижват бавно и тежко.
Социални животни са. Един мъжки може да живее с няколко женски в един терариум. Те са изключително внимателни един към друг.