Свиненоса змия (Heterodon nasicus) у дома

Свиненосите змии (Heterodon nasicus) са кротки и спокойни змии за това могат да бъдат идеален домашен любимец. Макар да имат отрова тя е много слаба, а в съчетание с липсата на агресия и възможността за опитомяване са практически безобидни.




Свиненосите змии произходждат от Северна Америка, но тъй като се отглеждат и размножават лесно са разпространени по целия свят като домашни животни. Подходящи са за деца и начинаещи тераристи, тъй като се гледат лесно и нямат специални изисквания.

В природата тези змии обитават сухи и песъчливи почви, а с помощта на извитата нагоре муцуна ровят в пясъка в търсене на храна и укрития. В домашни условия за субстрат може да се използва дървесен чипс смесен с торф, само торф или постелки за влечуги, които се продават в зоомагазините. Терариум с размери 60х30х30 е идеален за възрастна змия. В него трябва да има задължително съд с вода и добра вентилация. Влажността в терариума трябва да е около 40%, а температури между 20-29 градуса дневни и по-ниски нощни са оптимални. Добре е да има място за припичане, където температурите да са по-високи. За декорация могат да се използват камъни, парчета кора, дори да се засадят някои растения и да се поставят укрития, но това не е задължително.

Свиненосите змии трябва да се хранят в зависимост от възрастта и съобразно нуждите на индивида. Най-предпочитани са дребните гризачи, като за малка змия са подходящи новородени мишлета. Може да се дават и жаби. Тези змии не отказват и пилешко месо, което трябва да е поръсено с калции на прах (за влечуги) и не бива да се дава на всяко хранене, тъй като не отговаря на нуждите на животното.

Отглеждане на брашнени червеи - Tenebrio molitor

Tenebrio molitor




Tenebrio molitor са бръмбари от сем. Tenebrionidae. Ларвите им се използват за храна за аквариумни риби, земноводни,насекомоядни влечуги (гекони, хамелеони, червенобузи костенурки и др.), птици, насекомоядни бозайници, както и за стръв за риба.

Описание:
Бръмбарите са дребни с размери 10-15 мм. Тялото е издължено яйцевидно. Елитрите са леко издължени, тъмно-кафяви до черни на цвят.
Ларвите са дълги, жълто-кафеникави на цвят, на дължина до 30 мм.

Отглеждане:
Отглеждат се на сухо в пластмасови кутии или контейнери, който се пълнят с трици.

Хранене:
Хранят се със зърно, трици, брашно и пакетирани зърнени храни.
На брамбарите може да се сложат и плодове и зеленчуци - ябълки, моркови, краставици, растителни храни и др.

Размножаване:
T. molitor преживяват зимата във вид на ларви. Ларвалният период трае 2-3 месеца. На пролетта се образува какавидата, която в началото е бяла или кремава, като постепенно става кафеникава. По форма е издължена и с по-широка глава. Развитието и завършва след 3 до 30 дни в зависимост от температурите на средата. При по-високи температури имагинират до няколко дни. Имагинират най-често в началото на лятото, когато започват да се размножават. Имат едно поколение годишно. Имагото живее един-два месеца.

Чрвенобуза костенурка - Trachemys scripta elegans

Trachemys scripta

Обща информация:
Trachemys scripta са сладководни костенурки. Корубата е овална и гръбно-коремно приплесната. Най-често е тъмна със зелен оттенък, като с възрастта потъмнява.
Три подвида се срещат в Северна Америка - Trachemys scripta scrtipta, T.s.troostii и познатата на всички T.s. elegans, която заради масовото и отглеждане по цял свят днес се е разселила и в Европа и Азия. В Австралия вида е забранен.

Съществуват много подвидове на T. scripta:
* Trachemys scripta elegans – червенобуза костенурка
* Trachemys scripta scripta - Има жълто петно зад всяко око, личат добре при младите и при женските;
* Trachemys scripta troostii- Има по-тънки оранжево-червени ивици зад очите.
* Trachemys scripta cataspila
* Trachemys scripta callirostris
* Trachemys scripta chichiriviche
* Trachemys scripta emolli
* Trachemys scripta grayi
* Trachemys scripta hartwegi
* Trachemys scripta hiltoni
* Trachemys scripta ornata
* Trachemys scripta taylori
* Trachemys scripta venusta
* Trachemys scripta nebulosa
* Trachemys scripta yaquia
* Trachemys scripta gaigea или като отделен вид T. gaigeae



Червенобуза костенурка - Trachemys scripta elegans


Систематика:
Царство: Животни (Animalia)
Тип: Хордови (Chordata)
Подтип: Гръбначни (Vertebrata)
Клас: Влечуги (Reptilia)
Подклас: (Anapsida)
Разред: Костенурки (Testudines)
Семейство: Блатни костенурки (Emydidae)
Род: Trachemys
Вид: T. scripta
Подвид: T. s. Elegans

Описание и характерни белези:
Червенобузата костенурка има много характерен вид. Имат добре развити плавателни ципи между пръстите и дълги нокти.
Малките се излюпват с размери 2,5- 3 см. Възрастните достигат до 30 см. Женските са по-големи по размер.
Карапакса е тъмен със зеленикав оттенък, а пластрона е по-светъл. Младите са с по-интересно и пъстро оцветяване. Корубата е зеленикава, а кожата е жълто-зелена до зеленикава, изпъстрена с по-светли и тъмно ивици. Пластрона е жълтеникъв с тъмни петна. Характерен белег за подвида е оранжево-червеното петно зад очите, поради което я наричат още червеноуха костенурка. Възрастните са по-тъмни и при тях личат в по-слаба степен ивиците и напетняването.
Полови диморфизъм: Обикновено мъжките са по-дребни, с по-дебела опашка и дълги нокти. Оцветяването им е по-тъмно и по-убито, понякога се наблюдава меланизъм.

Произход:
Северна Америка – САЩ и Мексико в района на река Мисисипи до Северно Мексико. Поради масовото им отглеждане като домашни любимци днес се срещат във водоеми в цвят свят, в това число и в България. Червенобузите костенурки са много екологично пластични и адаптивни и могат да изместят местните видове от естествените им местообитания.

Хабитат: Блата, езера и бавнотечащи води. Срещат се в напоителни канали. Обитават сладки, бавнотечащи и бракични води. Могат да обитават и слабосолени водоеми и крайморски езера.
Прекарват голяма част от времето си във водата, плувайки и препичайки се върху камъни, паднали дънери и натрупана водна растителност. Често могат да бъдат забелязани по много заедно правейки слънчеви бани. Червенобузите костенурки се хранята във водата, по-рядко и на сушата.
Напускат водата рядко. В по-влажни местообитания понякога могат да бъдат забелязани далеч от водоема. Женската напуска водата, за да снесе яйцата.

Биология: Дневен вид. Често живеят на малки групи, като през деня се препичат заедно. Комуникират помежду си с докосване и вибрации.

Развитие и размножаване: Размножават се от март до юли. Имат характерен брачен танц. Ако женската е готова да се чифтоса мъжкия я хваща с дългите си нокти и се покачва на нея. Чифтосването трае 15 мин.
Мъжките съзряват полово между 3 и 5 години, а женските на възраст от 5 до 7 години.

Женската снася от 2 до 30 яйца, за които проявява грижи. Тя ги заравя в почвата край брега, като често може да измине големи разстояния, докато намери подходящо място. През този период тя преминава на специална диета и отделя цялото си време в грижи за поколението си.
Яйцата се излюпват 60-90 дни след снасянето им. Малките имам т.нар. яйчен зъб, който изчезва малко след излюпването. Той е характерен само за новоизлюпените и с негова помощ пробиват яйцето. Излюпват се между юли и септември. Ако се излюпят по-късно малките често остават в гнездото до пролетта.

Хибернация: Червенобузите костенурки прекарват зимните месеци в хибернация на дъното на водоема, по-рядко заровени на сушата.


Дълголетие:
В природата живеят до 40 години, но много от тях не доживяват и до 30. Смъртността сред младите е голяма – 7 от 10 малки умират преди първата си година.


Хранене: Всеядни. Храни се както с животинска, така и с растителна храна.
Младите са преимуществено месоядни, като животинската храна съставлява 70% от менюто им. С напредване на възрастта възрастните преминават изключително към растителна храна, която съставлява до 90% от менюто им.
Менюто включва безгръбначни (предимно водни насекоми, ракообразни, блатни охлюви) и дребни гръбначни животни (риба, по-рядко жаби, попови лъжички), включително и мърша, корени, листа, плодове. Хранят се във водата, обикновено рано сутрин или следобяд.

Хищници и врагове:
Яйцата на червенобузите костенурки служат за храна на много порови бозайници, еноти, опосуми, лисици и други хищници. Смъртността сред младите е висока.
Уязвими са крайниците и шията им, които за да се защитят прикриват с черупката си. Най-сигурни се чувстват във водата. Възрастните почти нямат врагове.




Отглеждане в домашния условия:

Акватерариум:
Акватерариума трябва да е просторен и да надвишава няколко пъти размерите на животното. Нивото на водата трябва да е високо.
Необходима е и суха част – островче или камъни, на които костенурките да правят слънчеви бани. Камъните трябва да са така разположени, че да бъдат лесно достъпни за животното, за да може да се изкача по тях. Площта също трябва да е достатъчна, равна и ненаклонена. Цялата конструкция трябва да е стабилна, за да не затисне костенурката. Те дишат атмосферен въздух и ако се заклещят под водата ще умрат от задушаване.
Поставянето на водни растения не е желателно, защото костенурките ги ядат. За декорация могат да се използват изкуствени.
Необходим е филтър, UVB лампа, нагревателна лампа, разположена на 25 см над сушата.

Вода: Температурата на водата трябва да е между 26 и 30º. Нивото на водата трябва да превишава най-малко два пъти дължината на животното.

Храна, витамини и минерали: Храната трябва да е разнообразна. Младите костенурки се хранят с изключително месни храни. Хранят се с месо без ципи, риба, черен дроб, ракообразни, молуски, насекоми, както и растителна храна.
В домашни условия подходяща храна са пилешко и телешко месо, риба, скариди, червеи, черен дроб, насекоми и ларвите им- щурци, скакалци, хлебарки, брашнени червеи и др., охлюви. Растителна храна – маруля, спанак, глухарче.
Към храната задължително се добавят витамини и минерали на прах.
Малките костенурки се хранят всеки ден, а възрастните през ден.

Съвет: Хранете в отделен съд с вода, за да не се цапа водата, което налага честата й смяна. В противен случай е възможно развитието на бактерии и микроорганизми, например някой щамове на Salmonella.
Ако отглеждате повече от една костенурки следете дали получават еднакво количество храна. Ако едната яде повече и не позволява на другата да се храни ги хранете отделно.

Внимание!
Червенобузите костенурки обитават сходни местообитания и географски ширини с тези в България, при което пуснати на свобода оцеляват и дори преживяват зимните условия, изпадайки в хибернация. Те са изключително адаптивни, с голяма екологична пластичност и успешно се конкурират за храна и местообитания с нашенските блатни костенурки - Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и Каспийска блатна костенурка (Mauremys rivulata). За сега няма данни те да се размножават успешно у нас.
Ако ви писне от вашата костенурка в никакъв случай НЕ я изхвърляйте в близкия водоем до вас.

Преди да си вземете такава костенурка имайте предвид, че:
- стават големи - до 30 см.;
- живеят дълго - до 40 г. в природата, а в плен и повече;
- необходимо им е голямо пространство и подходящо оборудване, свързани с финансови разходи;
- не са гальовни и пухкави домашни животинки, няма да се гушкат с вас в леглото, а дори хапят.
И все пак ако смятате, че ще им осигурите нужните условия няма да останете разочаровани.

Домашен щурец – Acheta domesticus




В домашни условия щуреца се използва като храна за някои гризачи и други бозайници, насекомоядни влечуги – гекони, хамелеони, червенобузи костенурки, земноводни, паяци и др. Той е подходящ като ежедневна храна поради високото съдържание на протеини и ниското съдържание на мазнини, в сравнение с други насекоми използвани за същата цел. За храна не трябва да се използват само щурци. Необходимо е да разнообразявате менюто на вашите любимци.

Систематика:

Царство: Animalia
Тип: Arthropoda
Подтип: Hexapoda
Клас: Insecta
Подклас: Pterygota
Разред: Orthoptera
Семейство: Gryllidae
Подсемейство:Gryllinae
Род: Acheta
Вид: A. domesticus

Биология:

Правокрили насекоми от семейство Gryllidae. Тялото се разделя на глава, торакс и коремче, което при женските завършва с яйцеполагало.
Тялото при A. domestica е жълтеникаво-кафяво с тъмни напречни ивици.
Развитието е пряко без метаморфоза. Новоизлюпените представляват умалени копия на възрастните.
Щурците са всеядни насекоми и се хранят както с диворастящи, така и с културни растения.


Отглеждане в домашни условия:

Място:
Щурците не са претенциозни към мястото за отглеждане. Могат да се отглеждат в различни по големина пластмасови кутии, стъклени съдове, терариум, големи бутилки от минерална вода. Необходим е субстрат – торфопочвена смес, талаш, вестници или друга подложка, които трябва периодично да се почистват и подменят. Съда трябва да е покрит с капак. Необходима е добра вентилация.

Температура и влажност:
За отопление може да се използва обикновена крушка.

Хранене:
Всеядни са. Често проявяват канибализъм. Хранят се както с растителна храна – треви, глухарчета, покълнало жито, тиква, плодове и зеленчуци, така и с хляб, овесени ядки, жито, трици, котешка или кучешка храна на гранули и др.

Вода:
Може да се използват поилки с навлажнен памук или само навлажнен памук.

Размножаване и развитие:
За размножаването са необходими половозрели мъжки и женски. В терариума се поставя съд с торф, в който женските ще снесат. Може да използвате пластмасови кутии, тарелки, кори от яйца. Съда задължително се покрива със ситна мрежа или комарник, за да не бъдат изядени яйцата от възрастните. Торфа трябва да се навлажнява, като се поддържа влажност около 30-40%, а температурата трябва да е над 30º С.
След оплождане женските пробождат субстрата с яйцеполагалата си и снасят в него. Яйцата са продълговати и бели.

Инкубация, отглеждане и хранене на малките:
След около две седмици се излюпват малките.
Добре е след снасяне, съда с яйцата да се премести в друг терариум, където да бъдат отгледани новоизлюпените. Имагинират след 8 седмици.
Желателно е да се гледат отделно от възрастните. Най-подходяща храна за ново излюпилите се щурци са пшеничните трици

Отглеждане на Леопардов гекон

Леопардов гекон – Eublepharis macularius



Леопардовият гекон е лесен за отглеждане и се препоръчва за начинаещи тераристи. Пустинен вид. Нощно животно е и няма изискване към УВ лапма. Храни се с насекоми.

Терариум:
За терариум може да използвате както стъклен терариум или аквариум, така и пластмасова прозрачна кутия или друг удобен съд. Размерите на терариума трябва да са с дължина и ширина поне 50-60 на 25-30 см и са подходящ за един или за двойка, но ако отглеждате повече заедно е необходим по-голям терариум и наличието на повече укрития. Не се препоръчва гледането на два мъжки леопардови гекона заедно, тъй като те са териториални животни. Мъжките живеят на хареми. Възможно е отглеждането на един мъжки с 2-3 или повече женски (броя на геконите отглеждани заедно зависи от големината на терариума, както и наличието на достатъчно укрития).
В терариума задължително трябва да има укрития, които могат да бъдат изработени от глина или друг материал. Може да използвате и кокосови орехи, стари счупени глинени саксии или камъни, пластмасови кутии и въобще всичко което ви попадне с малко въображение може да се превърне в чудесно укритие.




Субстрат:
Геконите са пустинни животни и се отглеждат най-често върху среднозърнест пясък, който може да бъде смесен с торф, глина или друг субстрат. Така субстрата става по-твърд и дава възможност на гекона да си изкопае сам укрития.
За младите гекони пясъка не е желателен, тъй като често с храната поглъщат частици от него, които причиняват проблеми на храносмилателния тракт и понякога имат летален край. Младите могат да се отглеждат върху вестници, салфетки или подложки - reptile carpet. Те се подменят и почистват лесно.
В пясък могат да се преместят след 6-месечна възраст.

Аранжировка:
В терариума задължително трябва да има укрития. Както споменах, подходящи са глинени саксии, изработени от вас глинени пещери, кокосови орехи и др. Може да поставите и големи камъни, които трябва да бъдат добре прикрепени, да не се движат и местят, защото могат да паднат и затиснат животното.
В терариума може да се поставят и растения. Подходящи са сукулентни растения. При избора на такива ибягвайте кактуси с бодли или отровни растения – такива са например растенията от сем. Млечкови (Euphorbiaceae) или така наречените еуфорбии (тук спадат отглежданите в домашни условия коледни звезди, исусов венец, млечка и др.).
Подходящи са литопси, плеиоспилуси, алое, хавортия, сенецио и др. Растенията не са задължителни.

Осветление и отопление:
Геконите са нощни животни и не се нуждаят от осветление и УВ лампа през деня. През зимните студени месеци може да се монтира крушка за отопление.

Хранене:
Насекомоядни. В терариумни условия като най-предпочитана храна се използват щурците. Също така хлебарки, брашнени червеи (Tenebrio molitor), Zophobas morio, ларви на други насекоми, паячета и др. Храната трябва да се разнообразява. Задължително преди да се даде на гекона, храната трябва да се поръси с калции на прах. За да се усвои от организма калцият трябва да съдържа и витамин Д3. Повечето калции на прах, които се продават съдържат този витамин.
На възрастните гекони може да се сложи и купичка с калции, който да ближат.

Вода:
Геконите не пият много вода, но купичката с вода е задължителен компонент в терариума им. Геконите трябва да имат винаги прясна вода.

Влажност:
Висока влажност не е необходима. Леопардовите гекони са пустинни животни.

Пол:
Ако не смятате да отглеждате заедно няколко гекона определянето на пола не е от съществено значение.
Мъжките и женските леопардови гекони гледани отгоре си приличат. Определянето на пола става на коремната страна пред опашката. Мъжките имат преанални пори, разположени V-образно между задните крака в предната част на аналния отвор или в основата на опашката и хемипениални издутини,в които са разположени хемипенисите им. При женските липсват такива образувания.
Пола, както и при останалите влечуги се детерминира от температурата при инкубация. При по-ниски температури се излюпват женски, а при по-високи – мъжки.

Размножаване:
Половата зрялост при леопардовите гекони настъпва на възраст между 10 и 15 месеца, най-често след 1, 5 г. Мъжките са по-дълги от женските. Размножават се от март до септември. Женската обикновено снася две яйца тридесет дни след копулацията. Яйцата трябва да се инкубират. В зависимост от температурата при която се инкубират се определя пола на новоизлюпените. Малките се излюпват след 6 до 12 седмици.

Преди разножаване женската трябва да се внесе при мъжкия (не обратното). По време на копулацията мъжкият хапе врата на женската. След оплождане снася най-често 2 яйца. По това време женската има голяма необходимост от калции. Недостига на калции може да доведе до здравословни проблеми като костни заболявания и невъзможност за отлагане на яйцата след формирането им вътре в тялото й.
За инкубацията на яйцата е необходима по-висока влажност. Яйцата могат да се преместят в изкуствен инкубатор, който може да бъде стъклен или пластмасов с отвори за добра вентилация. Подходящ за инкубатора е влажен перлит.
В зависимост от температурата в инкубатора се определя пола на малките. Температурата трябва да е между 26,6 и 31, 11º С
При по-ниски температури между 26, 6 и 28,8 се излюпват предимно женски. При температури между 30 и 31,1 преобладават мъжки.
Яйцата се мътят 45-90 дни в зависимост от температурата в инкубатора.



Цветови форми:
Има различни цветови форми, най-разпространени от които са Normal, Jungle, High Yellow, Albino и др.

http://www.leopardgeckowiki.com/wiki/index.php?title=Category:Morphs

Гекон като домашен любимец?

Как ви се струва идеята, вместо да сте горд собственик на пухкаво котенце или кутре, което да пишка на килима ви и да разнася пантофите ви, да си гледате малко динозавърче.

Не знам дали идеята ще ви се стори очарователна или ще настръхнете при мисълта за влечуго в дома ви, но за мен това е една сбъдната мечта.



Ако и вие намирате идеята за добра и гекона е животното, за което винаги сте мечтали следете тази публикация.
В нея, без да се впускам в излишни подробности, ще обясна като начинаещ терарист (не терорист, както често чуват хората) как се започва.

Гекона е подходящ за начинаещи поради ред причини:
1. сравнително малки размери
2. храна
3. няма потребности от УВ лампа или друго отопление/осветление
4. няма нужда от разходки
5. цените са приемливи
и т.н.

Преди да решите да се сдобиете с такова животно, трябва да се насочите към определен вид. Аз избрах леопардовия гекон Eublepharis macularius, като по-хрисим от останалите - не хапе, не се лепи по стъклото, пък й е голям симпатяга.

След като изберете вида най-добре е да прочете повече за него, да се информирате за начина на отглеждане, изискванията му към жилище, отопление, осветление, храна, размножаване, заболявания и пр. и да прецените дали изискванията са по силите ви.
Следващата стъпка е свързана с набавянето на жилище с подходящи размери за вида и възрастта. Новият дом на вашия динозавър трябва да е обурудван и аранжиран, трябва да има укрития, паничка за вода, подходяща настилка и растителност.
Ако всичко това е налице, вашият гекон вече може да се нанесе да живее у вас.
Не забравяйте храната - щурци и брашнени червеи както и допълнителните минерални добавки и витамини - калции и витамин Д3.
Добре е да се познаете с ветеринар, който разбира от влечуги.