Месоядните са многогодишни растения, които се изхранват с насекоми и други животни. Тези растения произхождат от Северна Америка. В групата на насекомоядните спадат близо 400 различни вида които нямат много общи черти, освен начина на хранене. Някой привличат жертвите си – мухи, мравки, оси, молци и други в ярко обагрените си клопки. За да разградят и усвоят насекомите, растението смила жертвата с помощта на ензими, които си набавя с помощта на симбионти бактерии. В резултат на химичните процеси азота се отделя от минералните вещества и растението ги усвоява. След като насекомото бива разградено, листата-капани отново се отварят, а от жертвата остава само хитиновият скелет, който по-късно вятъра отнася.
Други растения са развили система за отделяне на капки лепкави и миризливи течности. В опита си да се освободи, насекомото все повече са омотава в лепкавата маса. Преди да настъпи храносмилането, жертвата бива задушена.
Според начина на хранене, насекомоядните растения се делят на 3 групи.
Първата група включва растения, чийто листа образуват капани от двуделната петура, завършваща с дълги бодли на края. Най-популярният представител на групата е Dionaea muscipula - растението от род Nephentales. Дионеята идва от Северна и Южна Каролина. Нейните листа са разделени на два еднакви дяла, по края на които има множество бодли. Червеният цвят на капаните привлича насекомите. Капаните се активират от допир и се затварят за по малко от секунда, а насекомото остава затворено зад решетките на листа.
След като жертвата попадне в капана, растението активира ензими, сред които е и ензима пепсин. Процеса на разграждане трае до 10 дни, докато листата не се отворят отново и станат готови за лов. Един лист може да извършва този процес 3-4 пъти, след което изсъхва и пада.
Втората група насекомоядни растения включва видове, чиито листа имат формата на канички. Тези кани привличат насекомите със сладката си миризма. Ензимите, които се отделят в каните разграждат хванатите в плен насекоми. Към този вид насекомоядни спадат три семейства, разпространени по всички континенти. Растенията от семейство Nepenthaceae обитават Европа. В Америка се срещат представителите на семейство Sarraceniacea, докато австралийската мухоловка Cephalotus сама формира семейство Cephalotacea. Интереса към представителите на тези растения все повече нараства.
Третата група обхваща 5 вида от семейство Lentibulariacea. Растенията от тази група имат листа. Те са изцяло потопени във вода и снабдени с мехурчета изпълнени с вода, на които са разположени власинките. Това са най-разпространените насекомоядни растения. Срещат се както във вода, така и на сушата.
Когато насекоми или малки рибки докоснат власинките на мехура, той се разширява и обгръща плячката. Отвора на листа се затваря за 1/3 секунда, докато жертвата не се храносмила и абсорбира. След приключване на процеса насекомото отваря листа и изхвърля непотребните части.
Систематика:
Двусемеделни растения:
• Разред Asterales
o Семейство Stylidiaceae
-Stylidium (trigger plants, a borderline carnivore)
• Разред Caryophyllales,
o Семейство Dioncophyllaceae
-Triphyophyllum
o Семейство Drosophyllaceae
-Drosophyllum
o Семейство Droseracaeae
-Aldrovanda
-Dionaea
-Drosera
o Семейство Nepenthaceae
-Nepenthes
-Anurosperma
• Разред Ericales
o Семейство Roridulaceae
-Roridula
o Семейство Sarraceniaceae
-Sarracenia
-Darlingtonia
-Heliamphora
• Разред Lamiales
o Семейство Byblidaceae
-Byblis
o Семейство Lentibulariaceae
-Pinguicula
-Genlisea
-Utricularia
o Семейство Martyniaceae
-Ibicella
• Семейство Oxalidales
o Cephalotus
Едносемеделни растения:
• Разред Poales
o Семейство Bromeliaceae
-Brocchinia
-Catopsis
o Семейство Eriocaulaceae
-Paepalanthus
Дрозофилиум - Drosophyllum lusitanicum
Сем. Droseraceae
Ендемично насекомоядно растение, което се среща в гористите райони на Северно Мароко. Расте в скалните пукнатини. Има удължени листа и жълти цветове. Листата му са покрити с два типа власинки. Едните отделят лепкава течност, която се точи и служи за хващане на преминаващите насекоми, а другите произвеждат храносмилателен сок. Той съдържа ензими, които разлагат меките части на хванатото насекомо.
Дрозофилиумът е необикновено “лаком” – за един ден успява да улови до 200 насекоми.
Дионея – Dionaea muscipula
Сем. Droseraceae
В горските блата на Каролина (САЩ) се среща дребно тревисто насекомоядно растение – американска мухоловка, дионея (Dionea muscipula). При нея орган за хващане е цялата назъбена двуделна петура, която почти изцяло се е разпростряла на земята. Тя се сгъва по дължината на главния нерв. Червените храносмилателни жлези са на горната повърхност на петурата и примамват насекомите. Щом насекомото кацне на листата, листните петури се затварят поради дразнението на чувствителните власинки. Затварянето на капана не е съвсем плътно и по-дребните насекоми могат да избягат.
След като насекомото попадне в капана, от жлезите започва да се отделя сок, а листната петура се затяга още повече, като силно сплесква тялото на жертвата. Изяждането обикновено трае от няколко дни до няколко седмици.
Росянка - Drosera rotundifolia
Сем. Droseraceae
Във влажни и блатисти места, особено по високи торфища сред купища торфен мъх може да забележите дребно растение с характерни кръгли листа, разположени в розетка. Това е росянката Drosera rotundifolia. По листата на росянката има множество власинки, които играят ролята на жлези и отделят капки лепкава течност с аромат на мед. Капките приличат на роса – оттук и наименованието на растението. Примамени от сладката течност, насекомите залепват за нея. Насекомото се дърпа и дразни чувствителните власинки, те се сгъват по средата и притискат жертвата към петурата. Жлезите започват да отделят ензими, които разлагат белтъчините,а това помага на растението да усвои меките части от тялото на насекомото. Твърдите части остават върху петурата и вятърът ги отвява.
Реакцията на влакънцата-жлези на росянката е кратка и трае около 10 секунди, при което в продължение на една минута след хващане на насекомите жлезите се извиват на почти 180º.
Росянката реагира необикновено бързо. Дори най-дребните части от насекомото, парченца месо или прашец, белтъчини предизвикват бързо дразнене и сгъване на власинките-жлези и растението. Росянкатhttp://www.blogger.com/img/blank.gifа не реагира вследствие на дразнене само на власинките – навлязлото чуждо тяло трябва да съдържа белтъчни вещества. Растението не реагира на докосване с топче хартия, стъкло или парченце дървесина.
Почти във всички части на света може да се срещне един или повече видове росянка, всеки от които се отличава със свойството да хваща и изяжда насекоми.
Непентес - Nepenthes
Сем. Nepenthaceae
В тропическите гори на Борнео, Нова Гвинея и Мадагаскар растат насекомоядни растения, наречени Непентес. При тях хватателен орган са листата, оформени като канички. Видовете, на които листата са видоизменени по този начин са предимно пълзящи, така че каничките нерядко висят от значителна височина.
При всички видове Непентес хватателните органи са червеникави и обградени от т. нар. якичка. На едно място стената на каничката се издължава, като образува капаче. На долната страна на капачето има множество нектарници, които служат за привличане на насекомите. В якичката, която огражда отвора, има много нектарници, които карат насекомото да навлиза все по-навътре в каничката и така загубва равновесие и пада в по-ниското разположената зона на жлезите, която достига дъното на каничката. Спускането му става по влакнестата гладка вътрешна стена. Жлезите отделят храносмилателен сок, който се натрупва в такова количество, че насекомото се удавя в него, а после растението го усвоява. Освен ензими , храносмилателният сок съдържа мравчена киселина, която предпазва телата на насекомите от гниене. Количеството течност, изпълваща каничката, зависи от водата, с която разполага растението.
Сарацения - Sarracenia
Сем. Sarraceniaceae
В източната част на Северна Америка се срещат необикновено интересни насекомоядни растения – сарацениите. Всички листа на сараценията са видоизменени в своеобразни хватателни органи, обикновено чашки. Най-големи са чашките на S. drummondii, които понякога достигат до 75 см дължина. Над отвора, който води към вътрешността, се издига зеленикаво капаче, с пурпурно червени жилки. При отвора има много нектароотделящи жлези, с които растението примамва насекомите. След като влезе в чашката, насекомото се подхлъзва и пада на дъното. Излизането му от капана е невъзможно, понеже власинките препречват пътя на горе към отвора. Хванатото насекомо загива, удавено в течността, с която е изпълнена долната част на резервоара. Тя съдържа храносмилателен сок, който разлага тялото на насекомото, след като растението го асимилира чрез клетките на тъканта, покриваща вътрешността на чашката. В по-старите екземпляри сарацении пластът на тленни останки на насекомите излиза извън абсорбционната зона. Там, където храносмилателен сок вече не се отделя, телата на насекомите се разлагат под действието на въздуха и излъчват неприятна миризма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар