Свиненоса змия (Heterodon nasicus) у дома

Свиненосите змии (Heterodon nasicus) са кротки и спокойни змии за това могат да бъдат идеален домашен любимец. Макар да имат отрова тя е много слаба, а в съчетание с липсата на агресия и възможността за опитомяване са практически безобидни.




Свиненосите змии произходждат от Северна Америка, но тъй като се отглеждат и размножават лесно са разпространени по целия свят като домашни животни. Подходящи са за деца и начинаещи тераристи, тъй като се гледат лесно и нямат специални изисквания.

В природата тези змии обитават сухи и песъчливи почви, а с помощта на извитата нагоре муцуна ровят в пясъка в търсене на храна и укрития. В домашни условия за субстрат може да се използва дървесен чипс смесен с торф, само торф или постелки за влечуги, които се продават в зоомагазините. Терариум с размери 60х30х30 е идеален за възрастна змия. В него трябва да има задължително съд с вода и добра вентилация. Влажността в терариума трябва да е около 40%, а температури между 20-29 градуса дневни и по-ниски нощни са оптимални. Добре е да има място за припичане, където температурите да са по-високи. За декорация могат да се използват камъни, парчета кора, дори да се засадят някои растения и да се поставят укрития, но това не е задължително.

Свиненосите змии трябва да се хранят в зависимост от възрастта и съобразно нуждите на индивида. Най-предпочитани са дребните гризачи, като за малка змия са подходящи новородени мишлета. Може да се дават и жаби. Тези змии не отказват и пилешко месо, което трябва да е поръсено с калции на прах (за влечуги) и не бива да се дава на всяко хранене, тъй като не отговаря на нуждите на животното.

Свиненоса змия - Heterodon nasicus

Вид: Западна свиненоса змия - Heterodon nasicus Baird & Girard, 1852
Английски: Western hog-nosed snake

Систематика

Царство Животни (Animalia)
Тип Хордови (Chordata)
Подтип Гръбначни (Vertebrata)
Клас Влечуги (Reptilia)
Разред (Squamata)
Подразред Змии (Serpentes)
Семейство Смоци (Colubridae)
Подсем. Xenodontinae
Род Heterodon
Вид H. nasicus

Род Heterodon има още два вида:
H. platirhinos - Източна свиненоса змия
H. simus - Южна свиненоса змия

Описание на вида:
Западната свиненоса змия H. nasicus е жълто-кафеникава на цвят с по-тъмни кафяви петна. Корема е с жълтеникави и черни петна като едните или другите могат да преобладават. На главата има характерен рисунък, а по-тъмна ивица минава като маска през очите. Тялото е късо и набито. Дължината е между 60 и 80-85 см, като женските са по-дълги от мъжките. Врата е дебел и главата изглежда като приседнала към тялото. Муцуната е издадена нагоре подобно на свинска зурла, откъдето вида е получил травиалното си название. Езика е черен. Опашката също е сравнително къса. Отличителен белег за разпознаване на пола е нейната дължина - при мъжките опашката е значително по-дълга и тънка, докато при женските тя е по-къса и дебела. Полов диморфизъм не е ясно изразен.

Разпространение:
Среща се в Северна Америка от южните части на Канада на север до Северно Мексико на юг. На запад достига до щатите Уайоминг, Колорадо и Ню Мексико, а на изток - до Илинойс.

Местообитание:
Обитава предимно сухи, каменисти и песъчливи местообитания с ниска растителност. Предпочитанията към песъчливи зони се дължи на това, че тези змии обичат да ровят в субстрата в търсене на храна и укритие с помощта на закривения си нос.

Начин на живот и хранене:
Живеят поединично, като изключение прави брачния период когато ативно търсят партньори. Не са териториални.
Храни се предимно със земноводни и то основно крастави жаби, които могат да представляват до 80% от менюто им. Освен с жаби могат да се хранят с гущери и други змии, по-рядко с дребни гризачи. В плен тези змии могат да се хранят с гризачи съобразени с размера на животното, но не отказват и парчета пилешко месо.
Интересна анатомична особеност във връзка с консумирането на крастави жаби, чиято кожа отделя отровни секрети е увеличаване на надбъбречната жлеза.
при среща с хищници имат две интересни поведенчески тактики. Едната е свързана с увеличаване размера на шията и главата. Змията поема много въздух, издува шия като изглежда по-голяма и започва бавно да изпуска въздух, при което се чува характерно съскане. Възможно е да прави фалшифи атаки. Ако това не помогне има и друг трик - преструва се на умряла. Змията ляга по гръб и отваря уста сякаш наистина е умряла. Дори отделя секрети с неприятна миризма и кръв от устата си. В домашни условия се опитомяват лесно и не прибягват до подобни хитрости.


Сезонна и денонощна активност.:
В периода от септември до март на следващата година свиненосите змии изпадат в хибернация.
Най-активни са в сутрешните часове и вечер. През деня се крият в дупки на гризачи, в пукнатини или други убежища.

Размножаване и развитие:
Полигамни са. През размножителния период женската се съвкуплява с повече от един мъжки. След смяната на кожата женската отделя химически сигнали и показва на мъжкия, че е готова. Размножителния период е през юни - август, когато мъжките активно търсят женски. Женските снасят 4 до 23 яйца, които се излюпват межу 52 и 64 дни. Тези змии не проявяват грижи за потомството си. Малките се излюпват напълно способни за самостоятелен живот и след няколко часа могат да започнат активно да търсят храна. Размерите на новоизлюпените свиненоси змии е между 14 и 18 см.
Средната продължителност на живот е 14 години.

Отрова:
Свиненосите змии имат слаба отрова и задно разположени отровни зъби. Тези змии рядко биха нападнали и ухапали човек, а дори това да се случи ухапването не представлява опасност. Може да предизвика зачервяване на мястото на ухапване, сърбеж, локален отток.

Значение:
Вида се счита за полезен, защото контролира числеността на краставите жаби.
Не е защитен, но поради разрушаването на местообитанията му числеността на вида намалява.
Подходящ за отглеждане като домашен любимец.

Редки и ендемични растения в България

*Гръцка вердица (Fritillaria graeca)
*Бодлив залист, див чемшир (Ruscus aculcatus)

Сем. Кокичеви (Amaryllidaceae)
* Лятно блатно кокиче (Leucojum aestivum)

Сем. Перуникови (Iridaceae)
* Планински минзухар (Crocus veluchensis)
* Златист минзухар (Cr. Chyrysanthus)
* Рейхебахова перуника (Iris reichenbachii)
* Медова перуника (Iris mellita)

Сем. Салепови (Orchidaceae)
* Мухоносен офрис (Ophrys muscifera)

Сем. Карамфилови (Caryophyllaceae)
• Дребнолюспест карамфил (Dianthus microlepis)
• Странджанско сапунче (Saponaria stranjensis)
• Рьомерово плюскавиче (Silene roemeri)

Сем. Paeoniacea
* Червен божур (Paeonia peregrina)
* Тънколист божур (P. tenuiflora)

Пирински мак (Papaver degenii)

Сем. Кръстоцветни (Cruciferae)
* Динарски вечерник (Hesperis dinarica)
* Пиринско зеле (Brassica jordanoffii)

Сем. Тлъстигови (Crassulaceae)
• Стефчова тлъстига (Sedum steftcho)
• Червеникав дебелец (Sempervivum erythracum)
• Белоцветен дебелец (Sempervivum leucanthum)

Сем. Каменоломки (Saxifragaceae)
• Разноцветна каменоломка (Saxifraga discolor)

Сем. Розоцветни (Rosaceae)
• Сребърник (Dryas octopetala)
• Българско омайниче (geum bulgaricum)

Сем. Бобови
• Златиста жълтуга (Genista sessiliflora)
• Родопски коротамнус (Corothamnum agnipilius)
• Балкански коротамнус (C. rectipilosus)
• Урумов окситропис (Oxytropis urumovii)
• Златна раменка, златна заешка детелина (Anthyllis aurea)
• Пиринска раменка (A. vulneraria)
• Пиндска екпарзета (Onobrychis pindicola)
• Алпийско секирче (Lathyrus alpestris)

Гризебахова теменуга(Viola grisebachiana)

Сем. Сенникоцветни (Apiaceae)
* Дланевиден ветрогон (Eryngium palmatum)


Сем. Тинтявови
* Българска тинтява (Gentiana bulgarica)

Сем. Грапаволистни (Boraginaceae)
• Тракийско омрасниче (Onosma thracium)

Сем. Устноцветни (Labiatae)
• Пиринска мащерка (Thymus pirinicus)

Сем. Живеничеви (Scrophulariaceae)
• Вълнест лопен (Verbascum pannosum)
• Далматинска едроцветна луличка (Linaria dalmatinica)
• Чубрицово великденче (Veronica saturejoides)
• Клопачка на Яворка (Rhinathus Javorkae)
• Херманово пропадниче (Pedicularis hoermanniana)
• Изправено пропадниче (P. orthantha)
• Царско пропадниче (P. petiolaris)
• Стояново еньовче (Galium stojanovii)

Сем. Лугачкови (Dipsaceae)

• Балканска самогризка (Scabiosa balcanica)
• Родопска самогризка (Sc. rhodopensis)

Сем. Камбанкови (Campanulaceae)
• Елова камбанка (Campanula abietina)
• Полегнала камбанка (Campanula epigaea)
• Трансилванска камбанка (C. transilvanica)
• Сръбско звънче (Hedrajanthus serbicus)
• Българска язионела (Jasionella bulgarica)

Сем. Сложноцветни (Compositae)
• Планинско сиво подрумче (Anthemis montana)
• Езиколистен равнец (Achillea lingulata)
• Многоделен равнец (Achillea multifida)
• Карпатски спореж (Sensicio carpathicus)
• Гол спореж (S. glaberrimus)
• Панчиев спореж (S. pančičii)
• Висок спореж (S. procerus)
• Шарски (крилостъблен) магарешки бодил (Carduus seardicus)
• Балканска паламида (Cirisium appendiculatum)
• Ахтарова метличина (Centeurea achtarovii)
• Планинска метличина (C. napulifera)
• Пеливановичево пробитиче ((Hypochaeris pelivanovičii)
• Розов кокеш (Scorzonera rosea)

Отглеждане на брашнени червеи - Tenebrio molitor

Tenebrio molitor




Tenebrio molitor са бръмбари от сем. Tenebrionidae. Ларвите им се използват за храна за аквариумни риби, земноводни,насекомоядни влечуги (гекони, хамелеони, червенобузи костенурки и др.), птици, насекомоядни бозайници, както и за стръв за риба.

Описание:
Бръмбарите са дребни с размери 10-15 мм. Тялото е издължено яйцевидно. Елитрите са леко издължени, тъмно-кафяви до черни на цвят.
Ларвите са дълги, жълто-кафеникави на цвят, на дължина до 30 мм.

Отглеждане:
Отглеждат се на сухо в пластмасови кутии или контейнери, който се пълнят с трици.

Хранене:
Хранят се със зърно, трици, брашно и пакетирани зърнени храни.
На брамбарите може да се сложат и плодове и зеленчуци - ябълки, моркови, краставици, растителни храни и др.

Размножаване:
T. molitor преживяват зимата във вид на ларви. Ларвалният период трае 2-3 месеца. На пролетта се образува какавидата, която в началото е бяла или кремава, като постепенно става кафеникава. По форма е издължена и с по-широка глава. Развитието и завършва след 3 до 30 дни в зависимост от температурите на средата. При по-високи температури имагинират до няколко дни. Имагинират най-често в началото на лятото, когато започват да се размножават. Имат едно поколение годишно. Имагото живее един-два месеца.

Чрвенобуза костенурка - Trachemys scripta elegans

Trachemys scripta

Обща информация:
Trachemys scripta са сладководни костенурки. Корубата е овална и гръбно-коремно приплесната. Най-често е тъмна със зелен оттенък, като с възрастта потъмнява.
Три подвида се срещат в Северна Америка - Trachemys scripta scrtipta, T.s.troostii и познатата на всички T.s. elegans, която заради масовото и отглеждане по цял свят днес се е разселила и в Европа и Азия. В Австралия вида е забранен.

Съществуват много подвидове на T. scripta:
* Trachemys scripta elegans – червенобуза костенурка
* Trachemys scripta scripta - Има жълто петно зад всяко око, личат добре при младите и при женските;
* Trachemys scripta troostii- Има по-тънки оранжево-червени ивици зад очите.
* Trachemys scripta cataspila
* Trachemys scripta callirostris
* Trachemys scripta chichiriviche
* Trachemys scripta emolli
* Trachemys scripta grayi
* Trachemys scripta hartwegi
* Trachemys scripta hiltoni
* Trachemys scripta ornata
* Trachemys scripta taylori
* Trachemys scripta venusta
* Trachemys scripta nebulosa
* Trachemys scripta yaquia
* Trachemys scripta gaigea или като отделен вид T. gaigeae



Червенобуза костенурка - Trachemys scripta elegans


Систематика:
Царство: Животни (Animalia)
Тип: Хордови (Chordata)
Подтип: Гръбначни (Vertebrata)
Клас: Влечуги (Reptilia)
Подклас: (Anapsida)
Разред: Костенурки (Testudines)
Семейство: Блатни костенурки (Emydidae)
Род: Trachemys
Вид: T. scripta
Подвид: T. s. Elegans

Описание и характерни белези:
Червенобузата костенурка има много характерен вид. Имат добре развити плавателни ципи между пръстите и дълги нокти.
Малките се излюпват с размери 2,5- 3 см. Възрастните достигат до 30 см. Женските са по-големи по размер.
Карапакса е тъмен със зеленикав оттенък, а пластрона е по-светъл. Младите са с по-интересно и пъстро оцветяване. Корубата е зеленикава, а кожата е жълто-зелена до зеленикава, изпъстрена с по-светли и тъмно ивици. Пластрона е жълтеникъв с тъмни петна. Характерен белег за подвида е оранжево-червеното петно зад очите, поради което я наричат още червеноуха костенурка. Възрастните са по-тъмни и при тях личат в по-слаба степен ивиците и напетняването.
Полови диморфизъм: Обикновено мъжките са по-дребни, с по-дебела опашка и дълги нокти. Оцветяването им е по-тъмно и по-убито, понякога се наблюдава меланизъм.

Произход:
Северна Америка – САЩ и Мексико в района на река Мисисипи до Северно Мексико. Поради масовото им отглеждане като домашни любимци днес се срещат във водоеми в цвят свят, в това число и в България. Червенобузите костенурки са много екологично пластични и адаптивни и могат да изместят местните видове от естествените им местообитания.

Хабитат: Блата, езера и бавнотечащи води. Срещат се в напоителни канали. Обитават сладки, бавнотечащи и бракични води. Могат да обитават и слабосолени водоеми и крайморски езера.
Прекарват голяма част от времето си във водата, плувайки и препичайки се върху камъни, паднали дънери и натрупана водна растителност. Често могат да бъдат забелязани по много заедно правейки слънчеви бани. Червенобузите костенурки се хранята във водата, по-рядко и на сушата.
Напускат водата рядко. В по-влажни местообитания понякога могат да бъдат забелязани далеч от водоема. Женската напуска водата, за да снесе яйцата.

Биология: Дневен вид. Често живеят на малки групи, като през деня се препичат заедно. Комуникират помежду си с докосване и вибрации.

Развитие и размножаване: Размножават се от март до юли. Имат характерен брачен танц. Ако женската е готова да се чифтоса мъжкия я хваща с дългите си нокти и се покачва на нея. Чифтосването трае 15 мин.
Мъжките съзряват полово между 3 и 5 години, а женските на възраст от 5 до 7 години.

Женската снася от 2 до 30 яйца, за които проявява грижи. Тя ги заравя в почвата край брега, като често може да измине големи разстояния, докато намери подходящо място. През този период тя преминава на специална диета и отделя цялото си време в грижи за поколението си.
Яйцата се излюпват 60-90 дни след снасянето им. Малките имам т.нар. яйчен зъб, който изчезва малко след излюпването. Той е характерен само за новоизлюпените и с негова помощ пробиват яйцето. Излюпват се между юли и септември. Ако се излюпят по-късно малките често остават в гнездото до пролетта.

Хибернация: Червенобузите костенурки прекарват зимните месеци в хибернация на дъното на водоема, по-рядко заровени на сушата.


Дълголетие:
В природата живеят до 40 години, но много от тях не доживяват и до 30. Смъртността сред младите е голяма – 7 от 10 малки умират преди първата си година.


Хранене: Всеядни. Храни се както с животинска, така и с растителна храна.
Младите са преимуществено месоядни, като животинската храна съставлява 70% от менюто им. С напредване на възрастта възрастните преминават изключително към растителна храна, която съставлява до 90% от менюто им.
Менюто включва безгръбначни (предимно водни насекоми, ракообразни, блатни охлюви) и дребни гръбначни животни (риба, по-рядко жаби, попови лъжички), включително и мърша, корени, листа, плодове. Хранят се във водата, обикновено рано сутрин или следобяд.

Хищници и врагове:
Яйцата на червенобузите костенурки служат за храна на много порови бозайници, еноти, опосуми, лисици и други хищници. Смъртността сред младите е висока.
Уязвими са крайниците и шията им, които за да се защитят прикриват с черупката си. Най-сигурни се чувстват във водата. Възрастните почти нямат врагове.




Отглеждане в домашния условия:

Акватерариум:
Акватерариума трябва да е просторен и да надвишава няколко пъти размерите на животното. Нивото на водата трябва да е високо.
Необходима е и суха част – островче или камъни, на които костенурките да правят слънчеви бани. Камъните трябва да са така разположени, че да бъдат лесно достъпни за животното, за да може да се изкача по тях. Площта също трябва да е достатъчна, равна и ненаклонена. Цялата конструкция трябва да е стабилна, за да не затисне костенурката. Те дишат атмосферен въздух и ако се заклещят под водата ще умрат от задушаване.
Поставянето на водни растения не е желателно, защото костенурките ги ядат. За декорация могат да се използват изкуствени.
Необходим е филтър, UVB лампа, нагревателна лампа, разположена на 25 см над сушата.

Вода: Температурата на водата трябва да е между 26 и 30º. Нивото на водата трябва да превишава най-малко два пъти дължината на животното.

Храна, витамини и минерали: Храната трябва да е разнообразна. Младите костенурки се хранят с изключително месни храни. Хранят се с месо без ципи, риба, черен дроб, ракообразни, молуски, насекоми, както и растителна храна.
В домашни условия подходяща храна са пилешко и телешко месо, риба, скариди, червеи, черен дроб, насекоми и ларвите им- щурци, скакалци, хлебарки, брашнени червеи и др., охлюви. Растителна храна – маруля, спанак, глухарче.
Към храната задължително се добавят витамини и минерали на прах.
Малките костенурки се хранят всеки ден, а възрастните през ден.

Съвет: Хранете в отделен съд с вода, за да не се цапа водата, което налага честата й смяна. В противен случай е възможно развитието на бактерии и микроорганизми, например някой щамове на Salmonella.
Ако отглеждате повече от една костенурки следете дали получават еднакво количество храна. Ако едната яде повече и не позволява на другата да се храни ги хранете отделно.

Внимание!
Червенобузите костенурки обитават сходни местообитания и географски ширини с тези в България, при което пуснати на свобода оцеляват и дори преживяват зимните условия, изпадайки в хибернация. Те са изключително адаптивни, с голяма екологична пластичност и успешно се конкурират за храна и местообитания с нашенските блатни костенурки - Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и Каспийска блатна костенурка (Mauremys rivulata). За сега няма данни те да се размножават успешно у нас.
Ако ви писне от вашата костенурка в никакъв случай НЕ я изхвърляйте в близкия водоем до вас.

Преди да си вземете такава костенурка имайте предвид, че:
- стават големи - до 30 см.;
- живеят дълго - до 40 г. в природата, а в плен и повече;
- необходимо им е голямо пространство и подходящо оборудване, свързани с финансови разходи;
- не са гальовни и пухкави домашни животинки, няма да се гушкат с вас в леглото, а дори хапят.
И все пак ако смятате, че ще им осигурите нужните условия няма да останете разочаровани.

Керкенез (черношипа ветрушка) - Falco tinnunculus




Систематика:
Царство: Животни (Animalia)
Тип: Хордови (Chordata)
Подтип: Гръбначни (Vertebrata)
Клас Птици (Aves)
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Falconidae
Подсемейство Falconinae
Род Falco
Вид Falco tinnunculus


Кратка информация за вида:

Тегло: 150-190 г
Дължина: 30-36 см
Размах на крилете: 70-80 см
Храна: птици, бозайници, земноводни, влечуги, насекоми, земни членестоноги.

Географско разпространение:
Керкенеза е соколова птица, разпространена в Европа, Азия и Африка. Ареала й се простира от Великобритания до Китай и на юг до Южна Африка. В Европа керкенеза е мигриращ вид и зимува в Южна Европа и Африка. Но болшинството от размножаващите се популации в Европа не са мигратори.

Хабитат
Повечето керкенези предпочитат отворени скалисти или карстови терени, тревни полета и ниви, които им предлагат достатъчно отворени площи за ловуване. Понякога могат да бъдат открити в гористи местности или край мочурища. Срещат се от равнините до 5000 м. н.в.

Физическо описание
Керкенеза е една от най-малките хищни птици. Теглото е от 150 до 190 г, като женските са по-едри от мъжките. Керкенеза има дълга опашка и размах на крилете превишаващ дължината на тялото, по което в полет лесно се отличават от другите грабливи птици. Обикновено оперението им варира от сиво до кафяво. Гърба най-често е по-тъмно оцветен от долната страна, като и двете са напетнени с тъмно кафяви или черни петна. Дорзално крилата са с черни краища, а отдолу са светли. Мъжките често имат по синьо-сивкави глави и опашки. И при двата пола под окото има тъмна ивица.
Новоизлюпените са бели или светло кафяви. Младите птици имат оперение подобно на възрастните, но са по-малко лъскави пера и приличат повече на женските, отколкото на възрастните мъжки.

Възпроизвеждане:
Интервал на размножаване:
Повечето керкенези се размножават веднъж годишно.
Размножителен период
От Април до Май в Северното полукълбо.
Брой яйца за сезон
3 до 7, най-често 5
Продължителност на мътене
26-34 дни
Излюпват се след 27-32 дни.
Малките стават независими след 7-8 седмици.
Полова зрялост:
След една година
От началото на размножителния период до мътенето, мъжкия ловува за женската и й донася плячката като подарък. През това време женската става изключително седентарна и прекарва повечето време в гнездото.
Моногамни. Повечето керкенези обикновено сформират двойки за дълъг период от време, а често и за цял живот. Рядко мъжките имат повече от една партньорки. Това се случва при 1 до 2% от птиците в някой случаи.
Керкенезите встъпват в размножаване и ухажване в началото на февруари или март. Размножителния цикъл свършва месец след излюпването на малките, което става в края на август. Мътенето става през април и май в Северното полукълбо.
Гнездят върху големи скални плочи, на сгради, в незалесени местности или използват стари гнезда на други птици. Те не правят свои собствени гнездо, но могат да реаранжират материалите в гнездото.
Женската снася 3-7 яйца, които мъти 26-34 дни. Младите напускат гнездото след 7-8 седмици. Съзряват полово през следващият размножителен сезон, но повечето млади керкенези не се размножават през първата година от тяхната зрялост.
И двамата родители помагат в отглеждането на малките, докато само женската мъти яйцата. Когато се излюпят малките за тяхното изхранване са необходими и двамата родители. Мъжките често улавят храната, докато женската се грижи за малките. След като пораснат малките остават при родителите, които ги изхранват до следващия месец, докато техните ловни и летателни умения не се подобрят.
Продължителност на живот:
Няма достатъчно сведения за продължителността на живот на керкенеза в природата. Хищниците, замърсяването, ограничените ресурси и пътните инциденти допринасят за високата смъртност на вида. Само 66% от младите керкенези оцеляват през първите две години от техния живот.

Поведение:
Размер на индивидуалната територия : 2 до 10 кв. км, средно 5 кв. км
Керкенезите са дневни хищници и прекарват повечето си време в ловуване и почивка.
Ловуват сами, само по време на размножителния сезон могат да бъдат забелязани на двойки. Неразмножаващите се птици мигрират на кратки разстояния.

Хранителни навици:
Хранят се с дребни гризачи, главно полевки (Arvicolinae) и мишки (обикновена горска мишка Apodemus sylvaticus). Понякога ядат земноводни, влечуги и други птици. Ловуват от 10-20 м височина над земята и се спускат бързо към плячката. Понякога хващат насекоми, най-често бръмбари и скакалци. Ако плячката е обилна керкенезите могат да убият повече животни, отколкото могат да изядат.

Врагове:
Голям ястреб (Accipiter gentilis)
Сокол скитник (Falco peregrinus)
Малък ястреб (Accipiter nisus)
Бухал (Bubo bubo)
Горска улулица (Strix aluco)

Роля в екосистемата:
В някои райони керкенезите са ключови хищници за малки растителноядни бозайници, като полевки и мишки и помагат за контрола на популациите на гризачите и малките бозайници. Понякога стават жертва на големия ястреб или други хищни птици, но не са тяхна главна храна.

Негативно влияние върху човека:
Не е известно.

Позитивно влияние върху човека:
Важни за контрола на вредителите по агрокултурите. Използват се и в соколарството.

Смяна на кожата - Eublepharis macularius

Първа смяна на кожата

Почти месец след като взех моя леопардов гекон си смени кожата за пръв път. За периода откакто го гледам порасна доста и му беше време да захвърли старото си тясно кожухче.

Смяната на кожата при влечугите е естествен процес. Тяхната кожа е вроговена, суха и нееластична и не може да нараства заедно с тях, както при бозайниците например. Те линеят подобно на насекомите.
Старата кожа се отделя и поради липсата на пигменти изглежда бяла и прозрачна. Такъв цвят придобива и гекона по време на смяната. След което кожата се разкъсва и чрез отриване в камъни или други предмети, а също и с помощта на крайниците, гекона съблича старата кожа.
За да протече по-лесно смяната е необходима малко повече влажност в укритието, която може да се осигури с намокрени салфетки, влажен торф или чрез пулверизиране на укритието.
След смяната проверете дали старата кожа е отстранена от всички части на тялото. Не трябва да остават участъци с несменена кожа по пръстите или опашката. Ако има такива се опитайте да ги отстраните. Може да натопите за кратко крачетата и опашката на гекона в хладка вода и да премахнете старата кожа.


В няколко снимки ще ви покажа как изглеждаше преди и след смяната на старата кожа.

Когато се прибрах следобяд и го отхлупих беше побелял, сякаш го бях поръсила с калция. Бях забелязала, че предния ден нямаше голям апетит и хапна само едно щурче.

Ето така изглежда докато сменя кожа:


До вечерта я смени самичък без моя намеса. Бях му сложила намокрена салфетка под кокоса и когато надникнах да видя какво прави той вече беше стигнал до кожата на краката. Изяде цялата си стара кожа.
Новата е доста по-тъмна от старата, но до другия ден изсветля.
Ето как изглеждаше веднага след смяната.


На другия ден възвърна по-светлата си "блондинска" окраска:

Да ви представя Мъни, Цай Пигу и бебетата

Мъни Сиао Шу
Мъни е голяма палавнница. Непрекъснати гризе и чопли нещо, прави опити за бягство, нищо не и убягва от погледа, но е невероятна сладурана!



Цай Пигу - майката на 4 прекрасни бебета


Ето ги и тях:



Родени са на 8 февруари. Две женски и две мъжки са. Момченцата са Мънчо и Бандитко, а младите дами са Рени и Писанка.

Ще ви представя и дребните по отделно:

Това е Мънчо. Много е палав и пъргав. Научи се как да бяга от кутията, когато е отворена, за това вече не ги оставяме бе надзор с отворен капак. Мънчо има черно петно на опашката си.


Писанката
Писанката е много кротка и послушна.


Бандитко
Факир по измъкванията, майстор на белите и пръв другар в игрите на палавия си брат Мънчо. Има черно петно на лявото си око.


И сладката Рени
Ренката има черно петънце на гръбчето. Много е сладка и игрива.

Китайски мишки

Тези мишлета са изключително интересни, не само заради мъничките си размери, но и като поведение, окраска, начин на живот. Те са подходящи за всеки - за малки и големи любители на гризачи, а също и за хора с малко свободно време.
Не изискват особени грижи.

Описание:
Дребни по размер бели мишки с черни петна по задната част на главата и врата, по предните крайници, около опашката и по задните крака, понякога имат петна и по гърба, рамената, муцунката. Ириса е тъмен.



Отглеждане:
Китайските мишки нямат особени изисквания към пространството. Лесно могат да се гледат и в по-малък съд - пластмасова кутия, аквариум, клетка за гризачи и др. Първоначално отглеждах моите в кръгъл аквариум за рибки с дебел слой талаш, в който те плуваха.


Ето как изглежда в момента жилището на моите.


В клетката им е необходим достатъчно дебел слой талаш, в който през деня спят заровени, къщичка за укритие, която може да направите сами от подръчни материали или да им купите от някой зоомагазин, хранилка и поилка.
За укритие на моите мишоци използвах картонена кутия от чай, като изрязах малък отвор на предната стена на кутията за вход. Оставих капаха да се отваря свободно, за да можем да ги наблюдаваме когато са вътре. Получи се доста добре и дори красиво, но единственият недостатък на картонената кутия е, че мишките й виждат сметката мног0 бързо. До вечерта направиха дупка в единия ъгъл. За около седмица успяха да я направят на парчета. В момента кутията прилича по-скоро на колиба, но още им върши работа.
За това ви препоръчвам нещо готово, направено от дърво или пластмаса.

Поведение:
Китайските мишки както повечето гризачи са нощни животни. Денем прекарват повечето време в сън, заровени в талаша или в своето укритие, като често се събуждат, само за да похапнат. Изключително социални са.
Аз гледам две женски, едната от които беше бременна. Направи ми впечатление, че и двете полагаха огромно грижи за малките след като се родиха. В момента са 6.

Хранене:
Хранят се с храна за гризачи - гранули, зърна пшеница, царевица, овес, плодове и зеленчуци - моркови, ябълки, но не отказват и насекоми (брашнени червеи и щурци, каквито давам на геконите).

Размножаване:
Размножаването при гризачите е лесно. Раждат най-често 4 малки. За тяхното отглеждане полагат грижи всички лели, освен майката. Малките се раждат голи и слепи, както при другите гризачи. Имат розов цвят и тънка кожа, през която прозират органите и кръвоносните съдове. Първоначално пръстите им са слепени с ципа, ушните миди са затворени и прилепнали към тялото. Опашката е къса.
Малките растат изключително бързо и за няколко дни кожата изсветлява и само на определени места се пигментира. Пръстите се разделят, нарастват на дължина и опашката се удължава. Ушите започват да се отделят от тялото и щръкват свободно. Постепенно се окосмяват. След втората седмица вече са покрити с козина, приличат на възрастните и проглеждат.

Маргаритка

Да ви представя моя Eublepharis macularius - Маргаритка :)




Маргаритка е едно наистина невероятно същество.
Преди да го взема си мислех, че той ще е просто гущер, който по цял ден ще се крие в укритието си, ще похапва с охота щурци, ще дреме върху някой камък и цялото ни общуване ще се свежда до храненето му и чистенето на терариума му.
Но не се оказах права.
Ето и неговата история ...

В началото.
Първият контакт ...
Взех Маргаритка на 14 февруари. Дам, деня на влюбените - Св. Валентин, макар лично аз да уважавам повече нашия си светец - Трифон Зарезан. Беше невероятно студен ден. Колкото и да бързах да се прибера вкъщи с моята Валентинка, студа беше голям проблем за нас, тъй като Маргаритка е студенокръвен. Когато се прибрахме у дома той беше почти неподвижен, вцепенен, не усещах да диша, не показваше никакви признаци на живот. А беше толкова малък и нежен с тъничките си крачета и малката си муцунка ... доста ми изкара акъла дребосъка. Веднага пуснах печката и той се размърда. Слава богу всичко беше наред.
Настаних го в новия му дом - широк мезонет, 50 на 30 см, постлан с килимче от маргаритки, с луксозна кокосова черупка, заради която си счупих джобния нож докато правех отвора.
При първият ми контакт с нея, тя облиза ръката ми със сладкото си малко розово езиче. Невероятен жест от нейна страна, породен по-скоро от любопитство, а не от някой друго чувство :)
И все пак с език облизват не само субстрата, но и себеподобните, контактувайки помежду си. Мисля, че се харесахме :)


Хранене
Първия изяден щурец ...

През първия ден Маргаритка отказа да хапне щурец, но беше много жадна. Дългия път, студа, софийския градски транспорт и новото място й дойдоха в повече.
На другия ден беше доста изгладняла и реши да опита от манджата.
Вечерята която бях приготвила се състоеше от сочен протеинов щурец, овъргалян в калции. Мммм, звучи вкусно, нали. Лакомницата го лапна бързо и го глътна още жив.

Първата любов:
Седмица след като взех Маргаритка се оказах с втори гекон - женски.
Мацката е невероятно красива, разцветка jungle - по-тъмна и с надлъжни ивици по тялото. Освен това е много темпераментна.



Извадих Маргаритка от скривалището й, за да я запозная с новата й приятелка. Не знаех каква реакция да очаквам. Отначало само се облизаха за поздрав и после всеки пое към различен край на терариума. Маргаритка се скри отново, а новата мацка полюбопитства къде се намира. След като обиколи и поразгледа имуществото на Маргаритка се намести най-нахално в спалнята й, разбира се, легна в другия край.

Домашен щурец – Acheta domesticus




В домашни условия щуреца се използва като храна за някои гризачи и други бозайници, насекомоядни влечуги – гекони, хамелеони, червенобузи костенурки, земноводни, паяци и др. Той е подходящ като ежедневна храна поради високото съдържание на протеини и ниското съдържание на мазнини, в сравнение с други насекоми използвани за същата цел. За храна не трябва да се използват само щурци. Необходимо е да разнообразявате менюто на вашите любимци.

Систематика:

Царство: Animalia
Тип: Arthropoda
Подтип: Hexapoda
Клас: Insecta
Подклас: Pterygota
Разред: Orthoptera
Семейство: Gryllidae
Подсемейство:Gryllinae
Род: Acheta
Вид: A. domesticus

Биология:

Правокрили насекоми от семейство Gryllidae. Тялото се разделя на глава, торакс и коремче, което при женските завършва с яйцеполагало.
Тялото при A. domestica е жълтеникаво-кафяво с тъмни напречни ивици.
Развитието е пряко без метаморфоза. Новоизлюпените представляват умалени копия на възрастните.
Щурците са всеядни насекоми и се хранят както с диворастящи, така и с културни растения.


Отглеждане в домашни условия:

Място:
Щурците не са претенциозни към мястото за отглеждане. Могат да се отглеждат в различни по големина пластмасови кутии, стъклени съдове, терариум, големи бутилки от минерална вода. Необходим е субстрат – торфопочвена смес, талаш, вестници или друга подложка, които трябва периодично да се почистват и подменят. Съда трябва да е покрит с капак. Необходима е добра вентилация.

Температура и влажност:
За отопление може да се използва обикновена крушка.

Хранене:
Всеядни са. Често проявяват канибализъм. Хранят се както с растителна храна – треви, глухарчета, покълнало жито, тиква, плодове и зеленчуци, така и с хляб, овесени ядки, жито, трици, котешка или кучешка храна на гранули и др.

Вода:
Може да се използват поилки с навлажнен памук или само навлажнен памук.

Размножаване и развитие:
За размножаването са необходими половозрели мъжки и женски. В терариума се поставя съд с торф, в който женските ще снесат. Може да използвате пластмасови кутии, тарелки, кори от яйца. Съда задължително се покрива със ситна мрежа или комарник, за да не бъдат изядени яйцата от възрастните. Торфа трябва да се навлажнява, като се поддържа влажност около 30-40%, а температурата трябва да е над 30º С.
След оплождане женските пробождат субстрата с яйцеполагалата си и снасят в него. Яйцата са продълговати и бели.

Инкубация, отглеждане и хранене на малките:
След около две седмици се излюпват малките.
Добре е след снасяне, съда с яйцата да се премести в друг терариум, където да бъдат отгледани новоизлюпените. Имагинират след 8 седмици.
Желателно е да се гледат отделно от възрастните. Най-подходяща храна за ново излюпилите се щурци са пшеничните трици

Венерина мухоловка - Dionaea muscipula



Благодарение на своя вид и оцветяване, венерината мухоловка е една от най-интересните и предпочитаните декоративни стайни растения.

Почва: Почвеният субстрат за насекомоядни включва торф и перлит в съотношение 7:3. Може да се използва смес от пясък, но не речен или морски, който съдържа минерали. В този случай пропорциите между торфа и пясъка са 1:1.

Пресаждане: Пресаждането се извършва веднъж в годината или на всеки две години рано през пролетта. Растението се пресажда в свеж субстрат за насекомоядни.

Поливане: Полива се само с дестилирана дейонизирана вода или с дъждовна. Чешмяната или изворна вода не се препоръчват. Почвата трябва да е постоянно влажна, но не и подгизнала. Добре е саксията да се държи в тънка чинийка, в която постоянно да има 2 пръста вода. Така почвата ще бъде винаги влажна, а водата ще повиши и въздушната влажност около саксията.

Торене: Както при всички насекомоядни торенето не е необходимо и понякога вредно. И все пак ако растението има нужда от подхранване, може да се употреби кисел тор, който трябва да бъде разреден три пъти повече от обикновеното. Торта се разрежда с дестилирана вода. Растението се пръска с разтвора, като се внимава да не се мокри почвата.

Хранене: Две-три мухи на месец са напълно достатъчни за нормалния растеж на мухоловката. Повече мухи или други насекоми допринасят за големината и яркостта на растението. Прехранването на мухоловката води до почерняване и опадане на листата, както и прекалено големи за листото мухи. Това е нормално. Ако по листото се появи почерняване, добре е да се премахне листа, за да не засегне и останалата част от растението. Никога не хранете мухоловката с месо!

Светлина: В периода на растеж (пролет-лято) растението има нужда от много и директна слънчева светлина. Ако желаете червеният цвят да е по-интензивен необходими са поне 4 часа дневно пряка слънчева светлина. В противен случай растението ще остане зелено. Дионеята вирее най-добре на южен или югоизточен прозорец. По време на летните горещини е добре да бъде поставено на източен прозорец.

Въздух и влажност: Мухоловката има нужда от голяма влажност и е добре да се оросява с дестилирана вода два пъти дневно – сутрин и вечер. През топлите месеци обича топли места, а през зимата на хладно, но температурите не бива да падат под нулата.

Зимен сън: През зимата дионеята предпочита малко светлина и ниска температура. За мухоловката този период е изключително важен, защото растението изпада в хибернаци, която трае 3 месеца. През този период растението трябва да е на хладно и при малко светлина. Полива се рядко, така че почвата да е винаги влажна и никога суха.
В зависимост от това колко ниска е температурата (1 до 5 градуса), растението ще изпадне в дълбока хибернация и може да се държи на тъмно място (гараж или хладилник), а най-вероятно листата ще опадат. Ако температурите са по-високи (между 6 и 12 градуса), необходима е повече светлина, а листата е вероятно да се запазят през зимата.
Метода на хладилника се прилага, ако нямате възможност да осигурите необходимите условия за естествена хибернация. Необходимо е да извадите луковицата, да премахнете листата, да напръскате с фунгицид и да запечатате луковицата в найлоново или друго пликче. В края на зимата или началото на пролетта луковицата се засажда в почва за насекомоядни.

Размножаване: Мухоловката може да се размножава по 3 начина:
1. Естествено разделяне на луковицата.
Това е най-бързия начин да се сдобиете с ново растение. Но за нещастие, растението не се дели по наше желание. Когато настъпи момента за подялбата на луковицата, тя може да се раздели и пресади веднага, като след една година новото растение се сдобива със собствена коренова система. Най-добре се разсажда през пролетта.
2. Чрез листа/резници
През пролетта или рано през лятото може да се вземат листа, от които по-късно ще се развие новото растение. Взимат се само най-здравите листа, които се откъсват направо от луковицата. Листа се поставя хоризонтално в субстрата, като само краищата се покриват с тънък слой пръст. Държи се на топло, влажно и светло място, като саксията може да се покрие с найлоново пликче. Младите растения се появяват след няколко седмици в края на листа, а могат да се разсадят след няколко месеца.
3. Чрез семена
Един от най-бавните и трудни начини за размножаване. Цъфтежа сам по себе си много изтощава майчиното растение, а много често може да доведе до летален изход. Семките трябва да бъдат засадени веднага, след като узреят или да се поставят в хладилника, докато бъдат засадени. Достатъчно е да бъдат посадени във влажна почва. Оставете достатъчно място на растението да се развива. Държи се на топло, светло и влажно, в найлоново пликче под лампа. Пресаждането на младите растения става чак след година.

Насекомоядни растения

Насекомоядни растения

Месоядните са многогодишни растения, които се изхранват с насекоми и други животни. Тези растения произхождат от Северна Америка. В групата на насекомоядните спадат близо 400 различни вида които нямат много общи черти, освен начина на хранене. Някой привличат жертвите си – мухи, мравки, оси, молци и други в ярко обагрените си клопки. За да разградят и усвоят насекомите, растението смила жертвата с помощта на ензими, които си набавя с помощта на симбионти бактерии. В резултат на химичните процеси азота се отделя от минералните вещества и растението ги усвоява. След като насекомото бива разградено, листата-капани отново се отварят, а от жертвата остава само хитиновият скелет, който по-късно вятъра отнася.
Други растения са развили система за отделяне на капки лепкави и миризливи течности. В опита си да се освободи, насекомото все повече са омотава в лепкавата маса. Преди да настъпи храносмилането, жертвата бива задушена.

Според начина на хранене, насекомоядните растения се делят на 3 групи.

Първата група включва растения, чийто листа образуват капани от двуделната петура, завършваща с дълги бодли на края. Най-популярният представител на групата е Dionaea muscipula - растението от род Nephentales. Дионеята идва от Северна и Южна Каролина. Нейните листа са разделени на два еднакви дяла, по края на които има множество бодли. Червеният цвят на капаните привлича насекомите. Капаните се активират от допир и се затварят за по малко от секунда, а насекомото остава затворено зад решетките на листа.
След като жертвата попадне в капана, растението активира ензими, сред които е и ензима пепсин. Процеса на разграждане трае до 10 дни, докато листата не се отворят отново и станат готови за лов. Един лист може да извършва този процес 3-4 пъти, след което изсъхва и пада.

Втората група насекомоядни растения включва видове, чиито листа имат формата на канички. Тези кани привличат насекомите със сладката си миризма. Ензимите, които се отделят в каните разграждат хванатите в плен насекоми. Към този вид насекомоядни спадат три семейства, разпространени по всички континенти. Растенията от семейство Nepenthaceae обитават Европа. В Америка се срещат представителите на семейство Sarraceniacea, докато австралийската мухоловка Cephalotus сама формира семейство Cephalotacea. Интереса към представителите на тези растения все повече нараства.


Третата група обхваща 5 вида от семейство Lentibulariacea. Растенията от тази група имат листа. Те са изцяло потопени във вода и снабдени с мехурчета изпълнени с вода, на които са разположени власинките. Това са най-разпространените насекомоядни растения. Срещат се както във вода, така и на сушата.
Когато насекоми или малки рибки докоснат власинките на мехура, той се разширява и обгръща плячката. Отвора на листа се затваря за 1/3 секунда, докато жертвата не се храносмила и абсорбира. След приключване на процеса насекомото отваря листа и изхвърля непотребните части.


Систематика:

Двусемеделни растения:

• Разред Asterales
o Семейство Stylidiaceae
-Stylidium (trigger plants, a borderline carnivore)


• Разред Caryophyllales,
o Семейство Dioncophyllaceae
-Triphyophyllum
o Семейство Drosophyllaceae
-Drosophyllum
o Семейство Droseracaeae
-Aldrovanda
-Dionaea
-Drosera
o Семейство Nepenthaceae
-Nepenthes
-Anurosperma


• Разред Ericales
o Семейство Roridulaceae
-Roridula
o Семейство Sarraceniaceae
-Sarracenia
-Darlingtonia
-Heliamphora


• Разред Lamiales
o Семейство Byblidaceae
-Byblis
o Семейство Lentibulariaceae
-Pinguicula
-Genlisea
-Utricularia

o Семейство Martyniaceae
-Ibicella
• Семейство Oxalidales
o Cephalotus


Едносемеделни растения:
• Разред Poales
o Семейство Bromeliaceae
-Brocchinia
-Catopsis
o Семейство Eriocaulaceae
-Paepalanthus



Дрозофилиум - Drosophyllum lusitanicum
Сем. Droseraceae




Ендемично насекомоядно растение, което се среща в гористите райони на Северно Мароко. Расте в скалните пукнатини. Има удължени листа и жълти цветове. Листата му са покрити с два типа власинки. Едните отделят лепкава течност, която се точи и служи за хващане на преминаващите насекоми, а другите произвеждат храносмилателен сок. Той съдържа ензими, които разлагат меките части на хванатото насекомо.
Дрозофилиумът е необикновено “лаком” – за един ден успява да улови до 200 насекоми.


Дионея – Dionaea muscipula
Сем. Droseraceae





В горските блата на Каролина (САЩ) се среща дребно тревисто насекомоядно растение – американска мухоловка, дионея (Dionea muscipula). При нея орган за хващане е цялата назъбена двуделна петура, която почти изцяло се е разпростряла на земята. Тя се сгъва по дължината на главния нерв. Червените храносмилателни жлези са на горната повърхност на петурата и примамват насекомите. Щом насекомото кацне на листата, листните петури се затварят поради дразнението на чувствителните власинки. Затварянето на капана не е съвсем плътно и по-дребните насекоми могат да избягат.
След като насекомото попадне в капана, от жлезите започва да се отделя сок, а листната петура се затяга още повече, като силно сплесква тялото на жертвата. Изяждането обикновено трае от няколко дни до няколко седмици.


Росянка - Drosera rotundifolia
Сем. Droseraceae




Във влажни и блатисти места, особено по високи торфища сред купища торфен мъх може да забележите дребно растение с характерни кръгли листа, разположени в розетка. Това е росянката Drosera rotundifolia. По листата на росянката има множество власинки, които играят ролята на жлези и отделят капки лепкава течност с аромат на мед. Капките приличат на роса – оттук и наименованието на растението. Примамени от сладката течност, насекомите залепват за нея. Насекомото се дърпа и дразни чувствителните власинки, те се сгъват по средата и притискат жертвата към петурата. Жлезите започват да отделят ензими, които разлагат белтъчините,а това помага на растението да усвои меките части от тялото на насекомото. Твърдите части остават върху петурата и вятърът ги отвява.
Реакцията на влакънцата-жлези на росянката е кратка и трае около 10 секунди, при което в продължение на една минута след хващане на насекомите жлезите се извиват на почти 180º.
Росянката реагира необикновено бързо. Дори най-дребните части от насекомото, парченца месо или прашец, белтъчини предизвикват бързо дразнене и сгъване на власинките-жлези и растението. Росянкатhttp://www.blogger.com/img/blank.gifа не реагира вследствие на дразнене само на власинките – навлязлото чуждо тяло трябва да съдържа белтъчни вещества. Растението не реагира на докосване с топче хартия, стъкло или парченце дървесина.
Почти във всички части на света може да се срещне един или повече видове росянка, всеки от които се отличава със свойството да хваща и изяжда насекоми.



Непентес - Nepenthes
Сем. Nepenthaceae




В тропическите гори на Борнео, Нова Гвинея и Мадагаскар растат насекомоядни растения, наречени Непентес. При тях хватателен орган са листата, оформени като канички. Видовете, на които листата са видоизменени по този начин са предимно пълзящи, така че каничките нерядко висят от значителна височина.
При всички видове Непентес хватателните органи са червеникави и обградени от т. нар. якичка. На едно място стената на каничката се издължава, като образува капаче. На долната страна на капачето има множество нектарници, които служат за привличане на насекомите. В якичката, която огражда отвора, има много нектарници, които карат насекомото да навлиза все по-навътре в каничката и така загубва равновесие и пада в по-ниското разположената зона на жлезите, която достига дъното на каничката. Спускането му става по влакнестата гладка вътрешна стена. Жлезите отделят храносмилателен сок, който се натрупва в такова количество, че насекомото се удавя в него, а после растението го усвоява. Освен ензими , храносмилателният сок съдържа мравчена киселина, която предпазва телата на насекомите от гниене. Количеството течност, изпълваща каничката, зависи от водата, с която разполага растението.



Сарацения - Sarracenia
Сем. Sarraceniaceae




В източната част на Северна Америка се срещат необикновено интересни насекомоядни растения – сарацениите. Всички листа на сараценията са видоизменени в своеобразни хватателни органи, обикновено чашки. Най-големи са чашките на S. drummondii, които понякога достигат до 75 см дължина. Над отвора, който води към вътрешността, се издига зеленикаво капаче, с пурпурно червени жилки. При отвора има много нектароотделящи жлези, с които растението примамва насекомите. След като влезе в чашката, насекомото се подхлъзва и пада на дъното. Излизането му от капана е невъзможно, понеже власинките препречват пътя на горе към отвора. Хванатото насекомо загива, удавено в течността, с която е изпълнена долната част на резервоара. Тя съдържа храносмилателен сок, който разлага тялото на насекомото, след като растението го асимилира чрез клетките на тъканта, покриваща вътрешността на чашката. В по-старите екземпляри сарацении пластът на тленни останки на насекомите излиза извън абсорбционната зона. Там, където храносмилателен сок вече не се отделя, телата на насекомите се разлагат под действието на въздуха и излъчват неприятна миризма.

Cryptosporidium Vs. Eublepharis macularius

Паразити при леопардовия гекон

Cryptosporidium е патогенен едноклетъчен паразит от Тип Apicomplexa



Систематика на Cryptosporidium sp.

Царство: Protista
Тип: Apicomplexa
Клас: Conoidasida
Подклас: Coccidiasina
Разред Eucoccidiorida
Подразред: Eimeriorina
Семейство: Cryptosporidiidae
Род: Cryptosporidium

Cryptosporidium е паразит, който паразитира по голяма част от леопардовите гекони, особено такива от зоомагазините.
Криптоспоридиума има сложен жизнен цикъл и се предава по фекално-орален път.
Разпространява се най-често посредством ооцисти от заразени животни. Някои от начините за разпространение са чрез вода, храна, фекалии и всякакви предмети които са заразени с ооцисти.


Симптоми при криптоспоридиоза:

Анорексия
Повръщане
Диария
- може да се съдържа слуз в изпражненията
Депресия
Апатия
Дехидратация
Смърт

Начини за диагностициране на криптоспоридии:
- Чрез преглед и телесна проверка
- Изследване на изпражнения за ооцисти


За момента няма открит лек за криптоспоридиозата. Инфектираните животни могат да живеят от няколко седмици до няколко години след заразяването с криптосподирии.
В зависимост от гекона симптомите се проявяват различно. Единственият начин за 100% сигурна диагноза е с имунофлуоресцентен анализ чрез използване на моноклонални антитела - IFA тест (Immunofluorescence Antibody Analysis). При имунофлуоресценция се ползват основно макролиби.

На заразените леопардови гекони може да се осигури продължителен живот при внимателна грижа и осигуряване на хранителни добавки, течности и витамини. Заразените индивиди трябва да се отглеждат отделно, за да не заразят останалите влечуги.
Смята се, че видът който паразитира по леопардовият гекон Cryptosporidium varani не паразитира по човека и други животни, като земноводни, кучета, котки и птици.

За съжаление прогнозата за заразения леопардов гекон е неблагоприятна и евтаназията обикновено е пътя по който собственика и ветеринарят предпочитат да поемат. Все пак е възможно да доживее до няколко години, като пълната карантина, добрата хигиена и дезинфекцията са абсолютно задължителни, за да не се пренесе паразита при други домашни влечуги.
Ако се отглеждат други животни у дома, храната и принадлежностите им не трябва да се обменят помежду им и да имат контакт. Ако нещо от терариума на инфектираният гекон ще се употребява от друго животно задължително трябва да бъде дезинфекцирано с разтвор 10:1 вода:белина. Терариума трябва да се поддържа чист, а изпражненията трябва да се премахват колкото се може по-скоро.

Проблеми и заболявания при леопардов гекон

Проблеми при леопардов гекон



Най-честите проблеми при отглеждането на леопардов гекон са недостиг на калции, поглъщане на субстрат (най-често пясък) и задръстване на червата, проблеми при смяна на кожата и откъсване на опашката.


Поглъщане на пясък:
Геконите често поглъщат част от субстрата, ако се отглеждат върху пясък. Пясъкът може да бъде погълнат заедно с храната или при недостиг на калции.
При поглъщане на пясък геконите губят апетит и корема е подут. При промяна в поведението и липса на апетит потърсете лекарска помощ.


Болест на метаболизма на костите (MBD - Metabolic Bone Disease):
Често срещано заболяване при гекони, отглеждани от начинаещи тераристи, които не добяват калции към храната на геконите. Някои от характеристиките на това заболяване са: изкривени крайници, шуплести кости на челюстта, животното е летаргично и с бавни движения. Много често геконите могат да загубят тегло, защото техните движения са съпроводени с болка. Ако имате съмнение, че вашият гекон страда от недостиг на калции го заведете на ветеринар. В общия случай гекона се лекува с почивка, инжектиране на витамин Д веднъж седмично за 2 седмици и с приемане на течен калции.

Сменяне на кожата:
Геконите, както останалите влечуги сменят кожата си. Когато сменят кожата те придобиват призрачно-бял цвят. Смяната на старата кожа трае 24 до 48 часа. За подпомагане смяната е необходимо влажността в тяхното укритие да е по-висока.
Усложнения при смяната на кожата могат да настъпят често, но лесно могат да бъдат отстранени. Най-често такива усложнения настъпват в областта на опашката или крайниците, където се задържат остатъци от старата кожа. Ако това се случи има два етапа за решаването на този проблем. Първо накиснете мястото на което има застояла кожа в малко хладка вода за 5-10 минути в не много дълбок съд. Ако кожата не се отстрани след накисването във вода, използвайте навлажнена клечка с памуче (подходяща е клечка за уши) за да отстраните остатъците от кожа.

Автономия на опашката:
Както повечето гущери , леопардовият гекон има способността да откъсва опашката си. Най-често те късат опашката си при по-грубо хващане като защитен механизъм, при заклещване (ако в терариума има камъни), при проявена агресия от други гекони и др. Новата опашката се отличава от старата.
Когато гущера откъсне опашката си трябва да му осигурите правилно израстване на новата опашка и да сведете риска от инфекция до нула. Препоръчва се отделяне на гекона ако живее с други такива до напълното му възстановяване.

За да е здрав вашият гекон е необходимо да спазвате добра хигиена в терариума. Храната трябва да е разнообразна и качествена. Задължително с храната трябва да се приема калции с витамин Д3. Необходима е и прясна вода.
При видими проблеми и драстична промяна в поведението потърсете специалист!

Отглеждане на Леопардов гекон

Леопардов гекон – Eublepharis macularius



Леопардовият гекон е лесен за отглеждане и се препоръчва за начинаещи тераристи. Пустинен вид. Нощно животно е и няма изискване към УВ лапма. Храни се с насекоми.

Терариум:
За терариум може да използвате както стъклен терариум или аквариум, така и пластмасова прозрачна кутия или друг удобен съд. Размерите на терариума трябва да са с дължина и ширина поне 50-60 на 25-30 см и са подходящ за един или за двойка, но ако отглеждате повече заедно е необходим по-голям терариум и наличието на повече укрития. Не се препоръчва гледането на два мъжки леопардови гекона заедно, тъй като те са териториални животни. Мъжките живеят на хареми. Възможно е отглеждането на един мъжки с 2-3 или повече женски (броя на геконите отглеждани заедно зависи от големината на терариума, както и наличието на достатъчно укрития).
В терариума задължително трябва да има укрития, които могат да бъдат изработени от глина или друг материал. Може да използвате и кокосови орехи, стари счупени глинени саксии или камъни, пластмасови кутии и въобще всичко което ви попадне с малко въображение може да се превърне в чудесно укритие.




Субстрат:
Геконите са пустинни животни и се отглеждат най-често върху среднозърнест пясък, който може да бъде смесен с торф, глина или друг субстрат. Така субстрата става по-твърд и дава възможност на гекона да си изкопае сам укрития.
За младите гекони пясъка не е желателен, тъй като често с храната поглъщат частици от него, които причиняват проблеми на храносмилателния тракт и понякога имат летален край. Младите могат да се отглеждат върху вестници, салфетки или подложки - reptile carpet. Те се подменят и почистват лесно.
В пясък могат да се преместят след 6-месечна възраст.

Аранжировка:
В терариума задължително трябва да има укрития. Както споменах, подходящи са глинени саксии, изработени от вас глинени пещери, кокосови орехи и др. Може да поставите и големи камъни, които трябва да бъдат добре прикрепени, да не се движат и местят, защото могат да паднат и затиснат животното.
В терариума може да се поставят и растения. Подходящи са сукулентни растения. При избора на такива ибягвайте кактуси с бодли или отровни растения – такива са например растенията от сем. Млечкови (Euphorbiaceae) или така наречените еуфорбии (тук спадат отглежданите в домашни условия коледни звезди, исусов венец, млечка и др.).
Подходящи са литопси, плеиоспилуси, алое, хавортия, сенецио и др. Растенията не са задължителни.

Осветление и отопление:
Геконите са нощни животни и не се нуждаят от осветление и УВ лампа през деня. През зимните студени месеци може да се монтира крушка за отопление.

Хранене:
Насекомоядни. В терариумни условия като най-предпочитана храна се използват щурците. Също така хлебарки, брашнени червеи (Tenebrio molitor), Zophobas morio, ларви на други насекоми, паячета и др. Храната трябва да се разнообразява. Задължително преди да се даде на гекона, храната трябва да се поръси с калции на прах. За да се усвои от организма калцият трябва да съдържа и витамин Д3. Повечето калции на прах, които се продават съдържат този витамин.
На възрастните гекони може да се сложи и купичка с калции, който да ближат.

Вода:
Геконите не пият много вода, но купичката с вода е задължителен компонент в терариума им. Геконите трябва да имат винаги прясна вода.

Влажност:
Висока влажност не е необходима. Леопардовите гекони са пустинни животни.

Пол:
Ако не смятате да отглеждате заедно няколко гекона определянето на пола не е от съществено значение.
Мъжките и женските леопардови гекони гледани отгоре си приличат. Определянето на пола става на коремната страна пред опашката. Мъжките имат преанални пори, разположени V-образно между задните крака в предната част на аналния отвор или в основата на опашката и хемипениални издутини,в които са разположени хемипенисите им. При женските липсват такива образувания.
Пола, както и при останалите влечуги се детерминира от температурата при инкубация. При по-ниски температури се излюпват женски, а при по-високи – мъжки.

Размножаване:
Половата зрялост при леопардовите гекони настъпва на възраст между 10 и 15 месеца, най-често след 1, 5 г. Мъжките са по-дълги от женските. Размножават се от март до септември. Женската обикновено снася две яйца тридесет дни след копулацията. Яйцата трябва да се инкубират. В зависимост от температурата при която се инкубират се определя пола на новоизлюпените. Малките се излюпват след 6 до 12 седмици.

Преди разножаване женската трябва да се внесе при мъжкия (не обратното). По време на копулацията мъжкият хапе врата на женската. След оплождане снася най-често 2 яйца. По това време женската има голяма необходимост от калции. Недостига на калции може да доведе до здравословни проблеми като костни заболявания и невъзможност за отлагане на яйцата след формирането им вътре в тялото й.
За инкубацията на яйцата е необходима по-висока влажност. Яйцата могат да се преместят в изкуствен инкубатор, който може да бъде стъклен или пластмасов с отвори за добра вентилация. Подходящ за инкубатора е влажен перлит.
В зависимост от температурата в инкубатора се определя пола на малките. Температурата трябва да е между 26,6 и 31, 11º С
При по-ниски температури между 26, 6 и 28,8 се излюпват предимно женски. При температури между 30 и 31,1 преобладават мъжки.
Яйцата се мътят 45-90 дни в зависимост от температурата в инкубатора.



Цветови форми:
Има различни цветови форми, най-разпространени от които са Normal, Jungle, High Yellow, Albino и др.

http://www.leopardgeckowiki.com/wiki/index.php?title=Category:Morphs

Eublepharis macularius

Леопардов гекон (Eublepharis macularius)

Леопардовият гекон е нощно животно, което се среща в пустините на Пакистан, Северна Индия, Афганистан и части от Иран.

Систематика:

Царство: Животни (Animalia)
Тип: Хордови (Chordata)
Клас: Влечуги (Reptilia)
Разред: Люспести (Sqamata)
Подразред: Гущери (Sauria)
Семейство: Гекони (Gekkonidae)
Подсемейство: Eublepharidae
Род: Eublepharis
Вид: Eublepharis macularius

Произход и разпространение:
Азиатски вид. Обитава скалисти и пустинни райони в Близкия изток. През деня се крие под камъни или в дупки в земята. Нощни животни са. Хранят се с различни насекоми.

Биология:
Леопардовият гекон е жълтеникаво оцветен с черни петна и райета. Окраската на младите се отличава от тази на възрастните. При младите кожата не е напетнена, а се редуват тъмни и жълтеникави ивици по гърба, които при различните разцветки могат да бъдат напречни или надлъжни, оцветени в бяло, ярко жълто, бледо жълтеникаво редувани с тъмно-кафяви или черни ивици. Постепенно с възрастта ивиците се разкъсват и придобиват петнист вид (оттук и името им).
Леопардовите гекони са средно големи гущери с максимална дължина до 20-25 см. Тялото е масивно, с дебела опашка. Както при останалите гущери леопардовият гекон може да откъсва опашката си при опасност. Пръстите нямат разширения подобно на другите гекони и те не могат да се катерят по отвесни повърхности. Завършват с нокти.
Леопардовият гекон спада към подсемейството на геконите със същински клепачи - Eublepharidae (ευ /eu/ - истински, същински, βλέφαρο /blepharо/ - клепач), но подобно на останалите гекони често навлажняват и почистват повърхността на очите си с език. Езика е месест и розов. С него често облизват повърността върху която ходят, себеподобни или ръката на стопаните си.
Леопардовите гекони са изключително интересни като поведение. Не са агресивни, макар понякога да хапят. Лесно свикват с човека, могат да се покатерват в ръката и дори да заспиват на дланта ви. Доста пъргави и бързи са, макар да се предвижват бавно и тежко.
Социални животни са. Един мъжки може да живее с няколко женски в един терариум. Те са изключително внимателни един към друг.

Гекон като домашен любимец?

Как ви се струва идеята, вместо да сте горд собственик на пухкаво котенце или кутре, което да пишка на килима ви и да разнася пантофите ви, да си гледате малко динозавърче.

Не знам дали идеята ще ви се стори очарователна или ще настръхнете при мисълта за влечуго в дома ви, но за мен това е една сбъдната мечта.



Ако и вие намирате идеята за добра и гекона е животното, за което винаги сте мечтали следете тази публикация.
В нея, без да се впускам в излишни подробности, ще обясна като начинаещ терарист (не терорист, както често чуват хората) как се започва.

Гекона е подходящ за начинаещи поради ред причини:
1. сравнително малки размери
2. храна
3. няма потребности от УВ лампа или друго отопление/осветление
4. няма нужда от разходки
5. цените са приемливи
и т.н.

Преди да решите да се сдобиете с такова животно, трябва да се насочите към определен вид. Аз избрах леопардовия гекон Eublepharis macularius, като по-хрисим от останалите - не хапе, не се лепи по стъклото, пък й е голям симпатяга.

След като изберете вида най-добре е да прочете повече за него, да се информирате за начина на отглеждане, изискванията му към жилище, отопление, осветление, храна, размножаване, заболявания и пр. и да прецените дали изискванията са по силите ви.
Следващата стъпка е свързана с набавянето на жилище с подходящи размери за вида и възрастта. Новият дом на вашия динозавър трябва да е обурудван и аранжиран, трябва да има укрития, паничка за вода, подходяща настилка и растителност.
Ако всичко това е налице, вашият гекон вече може да се нанесе да живее у вас.
Не забравяйте храната - щурци и брашнени червеи както и допълнителните минерални добавки и витамини - калции и витамин Д3.
Добре е да се познаете с ветеринар, който разбира от влечуги.